Proverbes 14
1 Toute femme sage bâtit sa maison; mais la folle la ruine de ses mains.
Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
2 Celui qui marche en sa droiture, révère l'Eternel; mais celui qui va de travers en ses voies, le méprise.
Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
3 La verge d'orgueil est dans la bouche du fou; mais les lèvres des sages les garderont.
В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
4 Où il n'y a point de bœuf, la grange est vide; et l'abondance du revenu provient de la force du bœuf.
Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
5 Le témoin véritable ne mentira [jamais]; mais le faux témoin avance volontiers des mensonges.
Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
6 Le moqueur cherche la sagesse, et ne la trouve point; mais la science est aisée à trouver à l'homme intelligent.
Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
7 Eloigne-toi de l'homme insensé, puisque tu ne lui as point connu de lèvres de science.
Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
8 La sagesse de l'homme bien avisé est d'entendre sa voie; mais la folie des fous n'est que tromperie.
Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
9 Les fous pallient le délit; mais il n'y a que plaisir entre les hommes droits.
Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
10 Le cœur d'un chacun connaît l'amertume de son âme; et un autre n'est point mêlé dans sa joie.
Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
11 La maison des méchants sera abolie; mais le tabernacle des hommes droits fleurira.
Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
12 Il y a telle voie qui semble droite à l'homme, mais dont l'issue sont les voies de la mort.
Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
13 Même en riant le cœur sera triste, et la joie finit par l'ennui.
Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
14 Celui qui a un cœur hypocrite, sera rassasié de ses voies; mais l'homme de bien [le sera] de ce qui est en lui.
Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
15 Le simple croit à toute parole; mais l'homme bien avisé considère ses pas.
Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
16 Le sage craint, et se retire du mal; mais le fou se met en colère, et se tient assuré.
Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
17 L'homme colère fait des folies; et l'homme rusé est haï.
Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
18 Les niais hériteront la folie; mais les bien-avisés seront couronnés de science.
Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
19 Les malins seront humiliés devant les bons, et les méchants, devant les portes du juste.
Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
20 Le pauvre est haï, même de son ami; mais les amis du riche sont en grand nombre.
Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
21 Celui qui méprise son prochain s'égare; mais celui qui a pitié des débonnaires, est bienheureux.
Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
22 Ceux qui machinent du mal ne se fourvoient-ils pas? Mais la bonté et la vérité seront pour ceux qui procurent le bien.
Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
23 En tout travail il y a quelque profit, mais le babil des lèvres ne tourne qu'à disette.
От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
24 Les richesses des sages leur sont [comme] une couronne; mais la folie des fous n'est que folie.
Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
25 Le témoin véritable délivre les âmes; mais celui qui prononce des mensonges, n'est que tromperie.
Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
26 En la crainte de l'Eternel il y a une ferme assurance, et une retraite pour ses enfants.
В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
27 La crainte de l'Eternel est une source de vie pour se détourner des filets de la mort.
Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
28 La puissance d'un Roi consiste dans la multitude du peuple; mais quand le peuple diminue, c'est l'abaissement du Prince.
Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
29 Celui qui est lent à la colère, est de grande intelligence; mais celui qui est prompt à se courroucer, excite la folie.
Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
30 Le cœur doux est la vie de la chair; mais l'envie est la vermoulure des os.
Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
31 Celui qui fait tort au pauvre, déshonore celui qui l'a fait; mais celui-là l'honore, qui a pitié du nécessiteux.
Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
32 Le méchant sera poussé au loin par sa malice; mais le juste trouve retraite [même] en sa mort.
Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
33 La sagesse repose au cœur de l'homme intelligent; et elle est même reconnue au milieu des fous.
В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
34 La justice élève une nation; mais le péché est l'opprobre des peuples.
Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
35 Le Roi prend plaisir au serviteur prudent; mais son indignation sera contre celui qui lui fait déshonneur.
Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.
