Lamentations 3
1 [Aleph.] Je suis l’homme qui ai vu l’affliction par la verge de sa fureur.
Аз съм човек, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.
2 Il m’a conduit et amené dans les ténèbres, et non dans la lumière.
Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.
3 Certes il s’est tourné contre moi, il a tous les jours tourné sa main [contre moi].
Навярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.
4 [Beth.] Il a fait vieillir ma chair et ma peau, il a brisé mes os.
Застари месата ми и кожата ми; строши костите ми.
5 Il a bâti contre moi, et m’a environné de fiel et de travail.
Издигна против мене укрепления; и окръжи ме с горест и труд.
6 Il m’a fait tenir dans des lieux ténébreux, comme ceux qui sont morts dès longtemps.
Тури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.
7 [Guimel.] Il a fait une cloison autour de moi, afin que je ne sorte point; il a appesanti mes fers.
Обгради ме, та да не мога да изляза; отегчи веригите ми.
8 Même quand je crie et que j’élève ma voix, il rejette ma requête.
Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.
9 Il a fait un mur de pierres de taille [pour fermer] mes chemins, il a renversé mes sentiers.
Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.
10 [Daleth.] Ce m’est un ours qui est aux embûches, et un lion qui se tient dans un lieu caché.
Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.
11 Il a détourné mes chemins, et m’a mis en pièces, il m’a rendu désolé.
Отби настрана пътищата ми, и ме разкъса; направи ме пуст.
12 Il a tendu son arc, et m’a mis comme une butte pour la flèche.
Запъна лъка Си, и ме постави като прицел на стрела.
13 [He.] Il a fait entrer dans mes reins les flèches dont son carquois est plein.
Заби в бъбреците ми стрелите на тула Си.
14 J’ai été en risée à tous les peuples, et leur chanson, tout le jour.
Станах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.
15 Il m’a rassasié d’amertume, il m’a enivré d’absinthe.
Насити ме с горчивини, опи ме с пелин.
16 [Vau.] Il m’a cassé les dents avec du gravier, il m’a couvert de cendre;
При това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.
17 Tellement que la paix s’est éloignée de mon âme; j’ai oublié ce que c’est que d’être à son aise.
Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.
18 Et j’ai dit: ma force est perdue, et mon espérance aussi que j’avais en l’Eternel.
И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от Господа.
19 [Zajin.] Souviens-toi de mon affliction, et de mon pauvre état, qui n’est qu’absinthe et que fiel.
Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.
20 Mon âme s’[en] souvient sans cesse, et elle est abattue au dedans de moi.
Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.
21 [Mais] je rappellerai ceci en mon cœur, [et] c’est pourquoi j’aurai espérance;
Обаче това си наумявам, поради което имам и надежда;
22 [Heth.] Ce sont les gratuités de l’Eternel que nous n’avons point été consumés, parce que ses compassions ne sont point taries.
Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.
23 Elles se renouvellent chaque matin; [c’est] une chose grande que ta fidélité.
Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.
24 L’Eternel est ma portion, dit mon âme, c’est pourquoi j’aurai espérance en lui.
Господ е дял мой, казва душата ми; Затова, ще се надявам на Него.
25 [Teth.] L’Eternel est bon à ceux qui s’attendent à lui, [et] à l’âme qui le recherche.
Благ е Господ към ония, които го чакат, към душата, която го търси.
26 C’est une chose bonne qu’on attende, même en se tenant en repos, la délivrance de l’Eternel.
Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението то Господа.
27 C’est une chose bonne à l’homme de porter le joug en sa jeunesse.
Добро е за човека да носи хомот в младостта си.
28 [Jod.] Il est assis solitaire et se tient tranquille, parce qu’on l’a chargé sur lui.
Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи.
29 Il met sa bouche dans la poussière, si peut-être il y aura quelque espérance.
Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда.
30 Il présente la joue à celui qui le frappe; il est accablé d’opprobre.
Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.
31 [Caph.] Car le Seigneur ne rejette point à toujours.
Защото Господ не отхвърля до века.
32 Mais s’il afflige quelqu’un, il en a aussi compassion selon la grandeur de ses gratuités.
Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.
33 Car ce n’est pas volontiers qu’il afflige et contriste les fils des hommes.
Защото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.
34 [Lamed.] Lorsqu’on foule sous ses pieds tous les prisonniers du monde;
Да се тъпчат под нозе всичките затворници на света,
35 Lorsqu’on pervertit le droit de quelqu’un en la présence du Très-haut;
Да се извраща съда на човека пред лицето на Всевишния,
36 Lorsqu’on fait tort à quelqu’un dans son procès, le Seigneur ne le voit-il point?
Да се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.
37 [Mem.] Qui est-ce qui dit que cela a été fait, [et] que le Seigneur ne l’[a] point commandé?
Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?
38 Les maux, et les biens ne procèdent-ils point de l’ordre du Très-haut?
Из устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?
39 Pourquoi se dépiterait l’homme vivant, l’homme, [dis-je], à cause de ses péchés?
Защо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?
40 [Nun.] Recherchons nos voies, et [les] sondons, et retournons jusqu’à l’Eternel.
Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.
41 Levons nos cœurs et nos mains au [Dieu] Fort qui est aux cieux, [en disant]:
Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, който е на небесата, и нека речем:
42 Nous avons péché, nous avons été rebelles, tu n’as point pardonné.
Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.
43 [Samech.] Tu nous as couverts de [ta] colère, et nous as poursuivis, tu as tué, tu n’as point épargné.
Покрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.
44 Tu t’es couvert d’une nuée, afin que la requête ne passât point.
Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.
45 Tu nous as fait être la raclure et le rebut au milieu des peuples.
Направил си ни като помия и смет всред племената.
46 [Pe.] Tous nos ennemis ont ouvert leur bouche sur nous.
Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.
47 La frayeur et la fosse, le dégât et la calamité nous sont arrivés.
Страх и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.
48 Mon œil s’est fondu en ruisseaux d’eaux à cause de la plaie de la fille de mon peuple.
Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.
49 [Hajin.] Mon œil verse des larmes, et ne cesse point, parce qu’il n’y a aucun relâche.
Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада.
50 Jusques à ce que l’Eternel regarde et voie des cieux.
Докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.
51 Mon œil afflige mon âme à cause de toutes les filles de ma ville.
Окото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.
52 [Tsadi.] Ceux qui me sont ennemis sans cause m’ont poursuivi à outrance, comme on chasse après l’oiseau.
Ония, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.
53 Ils ont enserré ma vie dans une fosse, et ont roulé une pierre sur moi.
Отнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.
54 Les eaux ont regorgé par-dessus ma tête; je disais: je suis retranché.
Води стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.
55 [Koph.] J’ai invoqué ton Nom, ô Eternel! d’une des plus basses fosses.
Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.
56 Tu as ouï ma voix, ne ferme point ton oreille, afin que je n’expire point à force de crier.
Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;
57 Tu t’es approché au jour que je t’ai invoqué, et tu as dit: ne crains rien.
Приближил си се в деня, когато Те призовах; рекъл си: Не бой се.
58 [Resch.] Ô Seigneur! tu as plaidé la cause de mon âme; et tu as garanti ma vie.
Застъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.
59 Tu as vu, ô Eternel! le tort qu’on me fait, fais-moi droit.
Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.
60 Tu as vu toutes les vengeances dont ils ont usé, et toutes leurs machinations contre moi.
Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.
61 [Scin.] Tu as ouï, ô Eternel! leur opprobe et toutes leurs machinations contre moi.
Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,
62 Les discours de ceux qui s’élèvent contre moi, et leur dessein qu’ils ont contre moi tout le long du jour.
Думите на ония, които се подигат против мене, и кроежите им против мене цял ден.
63 Considère quand ils s’asseyent, et quand ils se lèvent, [car] je suis leur chanson.
Виж, кога седят и кога стават аз им съм песен.
64 [Thau.] Rends-leur la pareille, ô Eternel! selon l’ouvrage de leurs mains.
Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;
65 Donne-leur un tel ennui qu’il leur couvre le cœur; donne-leur ta malédiction.
Ще им дадеш, като клетвата Си върху тях, окаменено сърце;
66 Poursuis-les en ta colère, et les efface de dessous les cieux de l’Eternel.
Ще ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.
