Job 39
1 Sais-tu le temps auquel les chamois des rochers font leurs petits? As-tu observé quand les biches faonnent?
Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?
2 Compteras-tu les mois qu'elles achèvent leur portée, et sauras-tu le temps auquel elles feront leurs petits,
Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им?
3 Et qu'elles se courberont pour mettre bas leurs petits, [et] qu'elles se délivreront de leurs douleurs?
Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.
4 Leurs fans se portent bien, ils croissent dans les blés; ils s'écartent, et ne retournent plus vers elles.
Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.
5 Qui est-ce qui a laissé aller libre l'âne sauvage, et qui a délié les liens de l'âne farouche,
Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,
6 Auquel j'ai donné la campagne pour maison, la terre inhabitée pour ses retraites?
За кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?
7 Il se rit du bruit de la ville; il n'entend point les clameurs de l'exacteur;
Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.
8 Les montagnes qu'il va épiant çà et là, sont ses pâturages, et il cherche toute sorte de verdure.
Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.
9 La licorne voudra-t-elle te servir, ou demeurera-t-elle à ta crèche?
Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?
10 Lieras-tu la licorne avec son licou pour labourer? ou rompra-t-elle les mottes des vallées après toi?
Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?
11 T'assureras-tu d'elle, sous ombre que sa force est grande, et lui abandonneras-tu ton travail?
Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?
12 Te fieras-tu qu'elle te porte ta moisson, et qu'elle l'amasse dans ton aire?
Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?
13 As-tu donné aux paons ce plumage qui est si brillant, ou à l'autruche les ailes et les plumes?
Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?
14 Néanmoins elle abandonne ses œufs à terre, et les fait échauffer sur la poussière,
Защото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,
15 Et elle oublie que le pied les écrasera, ou que les bêtes des champs les fouleront.
А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.
16 Elle se montre cruelle envers ses petits, comme s'ils n'étaient pas à elle; et son travail est souvent inutile et elle ne s'en soucie point.
Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:
17 Car Dieu l'a privée de sagesse, et ne lui a point donné d'intelligence;
Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.
18 A la première occasion elle se dresse en haut, et se moque du cheval et de celui qui le monte.
Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.
19 As-tu donné la force au cheval? [et] as-tu revêtu son cou d'un [hennissement] éclatant comme le tonnerre?
Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?
20 Feras-tu bondir le cheval comme la sauterelle? le son magnifique de ses narines est effrayant.
Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.
21 Il creuse la terre [de son pied], il s'égaie en sa force, il va à la rencontre d'un homme armé;
Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.
22 Il se rit de la frayeur, il ne s'épouvante de rien, et il ne se détourne point de devant l'épée.
Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,
23 [Il n'a point peur des] flèches qui sifflent tout autour de lui, ni du fer luisant de la hallebarde et du javelot.
Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.
24 Il creuse la terre, plein d'émotion et d'ardeur au son de la trompette, et il ne peut se retenir.
С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.
25 Au son bruyant de la trompette, il dit: Ha! ha! Il flaire de loin la bataille, le tonnerre des Capitaines, et le cri de triomphe.
Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.
26 Est-ce par ta sagesse que l'épervier se remplume, et qu'il étend ses ailes vers le Midi?
Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?
27 Sera-ce à ton commandement que l'aigle prendra l'essor, et qu'elle élèvera sa nichée en haut?
При твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?
28 Elle habite sur les rochers, et elle s'y tient; [même] sur les sommets des rochers et dans des lieux forts.
Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.
29 De là elle découvre le gibier, ses yeux voient de loin.
От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.
30 Ses petits aussi sucent le sang, et où il y a des corps morts, elle y est aussitôt.
И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.
