Job 16
1 Mais Job répondit, et dit:
Тогава Иов в отговор рече:
2 J'ai souvent entendu de pareils discours; vous [êtes] tous des consolateurs fâcheux.
Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.
3 N'y aura-t-il point de fin à des paroles légères comme le vent, et de quoi te fais-tu fort pour répliquer ainsi?
Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост, та отговаряш?
4 Parlerais-je comme vous faites, si vous étiez en ma place; amasserais-je des paroles contre vous, ou branlerais-je ma tête contre vous?
И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.
5 Je vous fortifierais par mes discours, et le mouvement de mes lèvres soulagerait [votre douleur].
Но аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата си от устните ми би олекчила скръбта ви.
6 Si je parle, ma douleur n'en sera point soulagée; et si je me tais, qu'en aurai-je moins?
Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?
7 Certes, il m'a maintenant accablé; tu as désolé toute ma troupe;
Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.
8 Tu m'as tout couvert de rides, qui sont un témoignage [des maux que je souffre]; et il s'est élevé en moi une maigreur qui en rend aussi témoignage sur mon visage.
Набръчкал си ме в свидетелство против мене; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.
9 Sa fureur [m']a déchiré, il s'est déclaré mon ennemi, il grince les dents sur moi, et étant devenu mon ennemi il étincelle des yeux contre moi.
Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.
10 Ils ouvrent leur bouche contre moi, ils me donnent des soufflets sur la joue pour me faire outrage, ils s'amassent ensemble contre moi.
Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.
11 Le [Dieu] Fort m'a renfermé chez l'injuste, il m'a fait tomber entre les mains des méchants.
Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.
12 J'étais en repos, et il m'a écrasé; il m'a saisi au collet, et m'a brisé, et il s'est fait de moi une bute.
Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.
13 Ses archers m'ont environné, il me perce les reins, et ne m'épargne point; il répand mon fiel par terre.
Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.
14 Il m'a brisé en me faisant plaie sur plaie, il a couru sur moi comme un homme puissant.
Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.
15 J'ai cousu un sac sur ma peau, et j'ai terni ma gloire dans la poussière.
Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта.
16 Mon visage est couvert de boue à force de pleurer, et une ombre de mort est sur mes paupières;
Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,
17 Quoiqu'il n'y ait point d'iniquité en mes mains, et que ma prière soit pure.
Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.
18 Ô terre! ne cache point le sang répandu par moi; et qu'il n'y ait point de lieu pour mon cri.
О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.
19 Mais maintenant voilà, mon témoin est aux cieux, mon témoin est dans les lieux hauts.
Ето и сега, свидетелят ми е на небеса, И свидетелството ми във височините.
20 Mes amis sont des harangueurs; mais mon œil fond en larmes devant Dieu.
Моите приятели ми се присмиват; Но окото ми рони сълзи към Бога,
21 Ô si l'homme raisonnait avec Dieu comme un homme avec son intime ami!
Дано Той сам защити човека пред Бога. И човешкия син пред ближния му!
22 Car les années de mon compte vont [finir], et j'entre dans un sentier d'où je ne reviendrai plus.
Защото като се изминат малко години Аз ще отида на път, отгдето няма да се върна.
