Job 10
1 Mon âme est ennuyée de ma vie; je m'abandonnerai à ma plainte, je parlerai dans l'amertume de mon âme.
Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.
2 Je dirai à Dieu: Ne me condamne point; montre-moi pourquoi tu plaides contre moi?
Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.
3 Te plais-tu à m'opprimer, et à dédaigner l'ouvrage de tes mains, et à bénir les desseins des méchants?
Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?
4 As-tu des yeux de chair? vois-tu comme voit un homme [mortel]?
Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?
5 Tes jours sont-ils comme les jours de l'homme [mortel?] tes années sont-elles comme les jours de l'homme?
Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,
6 Que tu recherches mon iniquité, et que tu t'informes de mon péché!
Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,
7 Tu sais que je n'ai point commis de crime, et qu'il n'y a personne qui me délivre de ta main.
При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?
8 Tes mains m'ont formé, et elles ont rangé toutes les parties de mon corps; et tu me détruirais!
Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?
9 Souviens-toi, je te prie, que tu m'as formé comme de la boue, et que tu me feras retourner en poudre.
Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?
10 Ne m'as-tu pas coulé comme du lait? et ne m'as-tu pas fait cailler comme un fromage?
Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
11 Tu m'as revêtu de peau et de chair, et tu m'as composé d'os et de nerfs.
С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;
12 Tu m'as donné la vie, et tu as usé de miséricorde envers moi, et [par] tes soins continuels tu as gardé mon esprit.
Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.
13 Et cependant tu gardais ces choses en ton cœur; mais je connais que cela était par-devers toi.
Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;
14 Si j'ai péché, tu m'as aussi remarqué; et tu ne m'as point tenu quitte de mon iniquité.
Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,
15 Si j'ai fait méchamment, malheur à moi! si j'ai été juste, je n'en lève pas la tête plus haut. Je suis rempli d'ignominie; mais regarde mon affliction.
Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,
16 Elle va en augmentant; tu chasses après moi, comme un grand lion, et tu y reviens; tu te montres merveilleux contre moi.
Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.
17 Tu renouvelles tes témoins contre moi, et ton indignation augmente contre moi. De nouvelles troupes toutes fraîches [viennent] contre moi.
Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.
18 Et pourquoi m'as-tu tiré de la matrice? que n'y suis-je expiré, afin qu'aucun œil ne m'eût vu!
Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;
19 Et que j'eusse été comme n'ayant jamais été, et que j'eusse été porté du ventre [de ma mère] au sépulcre!
Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.
20 Mes jours ne sont-ils pas en petit nombre? Cesse donc et te retire de moi, et [permets] que je me renforce un peu.
Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко
21 Avant que j'aille au lieu d'où je ne reviendrai plus; en la terre de ténèbres, et de l'ombre de la mort;
Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,
22 Terre d'une grande obscurité, comme [étant] les ténèbres de l'ombre de la mort, où il n'y a aucun ordre, et où rien ne luit que des ténèbres.
Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.
