Cantiques 1
1 Cantique des cantiques, de Salomon.
Соломоновата песен на песните.
2 Qu’il me baise des baisers de sa bouche! Car ton amour vaut mieux que le vin,
Нека ме целуне с целувките на устата си, Защото любовта ти е по-желателна от виното.
3 Tes parfums ont une odeur suave; Ton nom est un parfum qui se répand; C’est pourquoi les jeunes filles t’aiment.
Твоите масла са благоуханни; Името ти е ароматно като изляно масло; Затова те обичат девиците.
4 Entraîne-moi après toi! Nous courrons! Le roi m’introduit dans ses appartements… Nous nous égaierons, nous nous réjouirons à cause de toi; Nous célébrerons ton amour plus que le vin. C’est avec raison que l’on t’aime.
Привлечи ме; ние ще тичаме след тебе. Царят ме въвежда във вътрешните си стаи; Ще се радваме и ще веселим за тебе, Ще спомняме твоята любов повече от виното; С право те обичат!
5 Je suis noire, mais je suis belle, filles de Jérusalem, Comme les tentes de Kédar, comme les pavillons de Salomon.
Черна съм, но хубава, ерусалимски дъщери, Като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.
6 Ne prenez pas garde à mon teint noir: C’est le soleil qui m’a brûlée. Les fils de ma mère se sont irrités contre moi, Ils m’ont faite gardienne des vignes. Ma vigne, à moi, je ne l’ai pas gardée.
Не ме гледайте, че съм почерняла, Понеже слънцето ме е припърлило. Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене, Поставиха ме пазачка на лозята; Но своето лозе но опазих.
7 Dis-moi, ô toi que mon cœur aime, Où tu fais paître tes brebis, Où tu les fais reposer à midi; Car pourquoi serais-je comme une égarée Près des troupeaux de tes compagnons?
Кажи ми ти, кого люби душата ми, Где пасеш стадото си, где го успокояваш на пладне; Че защо да съм като една, която се скита Край стадата на твоите другари?
8 Si tu ne le sais pas, ô la plus belle des femmes, Sors sur les traces des brebis, Et fais paître tes chevreaux Près des demeures des bergers.
Ако ти не знаеш, хубавице между жените, Излез по дирите на стадата И паси яретата си при шатрите на овчарите.
9 A ma jument qu’on attelle aux chars de Pharaon Je te compare, ô mon amie.
Уподобих те, любезна моя, На конете от Фараоновите колесници.
10 Tes joues sont belles au milieu des colliers, Ton cou est beau au milieu des rangées de perles.
Красиви са твоите бузи с плетенки, И шията ти с огърлици.
11 Nous te ferons des colliers d’or, Avec des points d’argent.
Ще ти направим златни плетеници Със сребърни копчета.
12 Tandis que le roi est dans son entourage, Mon nard exhale son parfum.
Докато царят седи на трапезата си, Нардът ми издава благоуханието си.
13 Mon bien-aimé est pour moi un bouquet de myrrhe, Qui repose entre mes seins.
Възлюбеният ми е за мене като китка от смирна, Която лежи между гърдите ми.
14 Mon bien-aimé est pour moi une grappe de troëne Des vignes d’En-Guédi.
Възлюбленият ми е за мене като кипрова китка В лозята на Енгади.
15 Que tu es belle, mon amie, que tu es belle! Tes yeux sont des colombes.
Ето, хубава си, любезна моя, ето, хубава си; Очите ти са като на гълъбите.
16 Que tu es beau, mon bien-aimé, que tu es aimable! Notre lit, c’est la verdure.
Ето, хубав си, любезни ми, да! Приятен си; И постелката ни е зеленината.
17 Les solives de nos maisons sont des cèdres, Nos lambris sont des cyprès.
Гредите на къщите ни са кедрови, Дъските ни са кипарисови.
