< Psaumes 69 >
1 Au chef des chantres. Sur les lis. De David. Sauve-moi, ô Dieu! Car les eaux menacent ma vie.
За първия певец, по криновете, Давидов псалом Избави ме, Боже; Защото водите стигнаха до душата ми.
2 J’enfonce dans la boue, sans pouvoir me tenir; Je suis tombé dans un gouffre, et les eaux m’inondent.
Потъвам в дълбока тиня, гдето няма твърдо място да застана; Стигнах в дълбоки води, гдето потопът ме покрива.
3 Je m’épuise à crier, mon gosier se dessèche, Mes yeux se consument, tandis que je regarde vers mon Dieu.
Изнемогвам от викане; гърлото ми е изсъхнало; Очите ми чезнат, докато чакам моя Бог.
4 Ils sont plus nombreux que les cheveux de ma tête, Ceux qui me haïssent sans cause; Ils sont puissants, ceux qui veulent me perdre, Qui sont à tort mes ennemis. Ce que je n’ai pas dérobé, il faut que je le restitue.
Тия, които ме мразят без причина, се умножиха повече от космите на главата ми; Укрепиха се моите погубители, които неправедно са мои неприятели; Тогава ме заставиха да върна онова, което не бях грабнал.
5 O Dieu! Tu connais ma folie, Et mes fautes ne te sont point cachées.
Боже, Ти знаеш безумието ми; И прегрешенията ми не са скрити от Тебе.
6 Que ceux qui espèrent en toi ne soient pas confus à cause de moi, Seigneur, Éternel des armées! Que ceux qui te cherchent ne soient pas dans la honte à cause de moi, Dieu d’Israël!
Господи Иеова на Силите, да се не посрамят покрай мене ония, които Те чакат; Боже Израилев, да се на опозорят покрай мене ония, които Те търсят.
7 Car c’est pour toi que je porte l’opprobre, Que la honte couvre mon visage;
Защото заради Тебе претърпях поругание. Срам покри лицето ми.
8 Je suis devenu un étranger pour mes frères, Un inconnu pour les fils de ma mère.
Чужда станах на братята си, И странен на чадата на майка ми.
9 Car le zèle de ta maison me dévore, Et les outrages de ceux qui t’insultent tombent sur moi.
Защото ревността за Твоя дом ме изяде, И укорите на ония, които укоряват Тебе, паднаха върху мене.
10 Je verse des larmes et je jeûne, Et c’est ce qui m’attire l’opprobre;
Когато плачех в душата си с пост, Това ми стана за укор;
11 Je prends un sac pour vêtement, Et je suis l’objet de leurs sarcasmes.
Когато облякох вретище за дреха, Станах им за поговорка.
12 Ceux qui sont assis à la porte parlent de moi, Et les buveurs de liqueurs fortes me mettent en chansons.
За мене приказват седящите в портата; И аз станах песен на пияниците.
13 Mais je t’adresse ma prière, ô Éternel! Que ce soit le temps favorable, ô Dieu, par ta grande bonté! Réponds-moi, en m’assurant ton secours!
Но аз към Тебе отправям молитвата си, Господи, в благоприятно време; Боже, послушай ме според голямата Твоя милост, Според верността на Твоето спасение.
14 Retire-moi de la boue, et que je n’enfonce plus! Que je sois délivré de mes ennemis et du gouffre!
Избави ме от тинята, за да не потъна; Нека бъда избавен от ония, които ме мразят, и от дълбоките води.
15 Que les flots ne m’inondent plus, Que l’abîme ne m’engloutisse pas, Et que la fosse ne se ferme pas sur moi!
Не дай да ме завлече устрема на водите, Нито да ме погълне дълбочината; И не дай да затвори ямата устието си над мене.
16 Exauce-moi, Éternel! Car ta bonté est immense. Dans tes grandes compassions, tourne vers moi les regards,
Послушай ме, Господи, защото е благо Твоето милосърдие; Според много Твои благи милости погледни на мене;
17 Et ne cache pas ta face à ton serviteur! Puisque je suis dans la détresse, hâte-toi de m’exaucer!
И не скривай лицето Си от слугата Си, Понеже съм в утеснение; бърже ме послушай.
18 Approche-toi de mon âme, délivre-la! Sauve-moi, à cause de mes ennemis!
Приближи се при душата ми и я изкупи; Изкупи ме поради неприятелите ми.
19 Tu connais mon opprobre, ma honte, mon ignominie; Tous mes adversaires sont devant toi.
Ти знаеш как ме укоряват, Как ме посрамват и ме опозоряват; Пред тебе са всичките мои противници.
20 L’opprobre me brise le cœur, et je suis malade; J’attends de la pitié, mais en vain, Des consolateurs, et je n’en trouve aucun.
Укор съкруши сърцето ми, и съм много отпаднал; И чаках да ме пожали някой, но нямаше никой, - И утешители, но не намерих.
21 Ils mettent du fiel dans ma nourriture, Et, pour apaiser ma soif, ils m’abreuvent de vinaigre.
И дадоха ми жлъчка за ядене, И в жаждата ми ме напоиха с оцет.
22 Que leur table soit pour eux un piège, Et un filet au sein de leur sécurité!
Трапезата им пред тях нека им стане примка, И когато са на мира нека стане клопка.
23 Que leurs yeux s’obscurcissent et ne voient plus, Et fais continuellement chanceler leurs reins!
Да се помрачат очите им та да не видят; И чреслата им направи непрестанно да се тресат.
24 Répands sur eux ta colère, Et que ton ardente fureur les atteigne!
Излей на тях негодуванието Си; И пламъкът на гнева Ти нека ги постигне.
25 Que leur demeure soit dévastée, Qu’il n’y ait plus d’habitants dans leurs tentes!
Жилището им да запустее, И в шатрите им да няма кой да живее.
26 Car ils persécutent celui que tu frappes, Ils racontent les souffrances de ceux que tu blesses.
Защото те гонят онзи, когото Ти си поразил, И говорят за болката на ония, които Ти си наранил.
27 Ajoute des iniquités à leurs iniquités, Et qu’ils n’aient point part à ta miséricorde!
Приложи беззаконие на беззаконието им; И да не участвуват в Твоята правда.
28 Qu’ils soient effacés du livre de vie, Et qu’ils ne soient point inscrits avec les justes!
Да се изличат от книгата на живота, И с праведните да се не запишат.
29 Moi, je suis malheureux et souffrant: O Dieu, que ton secours me relève!
А мене, който съм сиромах и скръбен, Да ме възвиши, Боже, Твоето спасение.
30 Je célébrerai le nom de Dieu par des cantiques, Je l’exalterai par des louanges.
Ще хваля името на Бога с песен, И ще Го възвелича с хваления;
31 Cela est agréable à l’Éternel, plus qu’un taureau Avec des cornes et des sabots.
И това ще угоди Господу Повече от вол, - от юнец имащ рога и копита.
32 Les malheureux le voient et se réjouissent; Vous qui cherchez Dieu, que votre cœur vive!
Смирените ще видят и ще се зарадват; И вие, които търсите Бога, вашето сърце ще се съживи.
33 Car l’Éternel écoute les pauvres, Et il ne méprise point ses captifs.
Защото Господ слуша немощните, И запрените Си не презира.
34 Que les cieux et la terre le célèbrent, Les mers et tout ce qui s’y meut!
Нека Го хвалят небето и земята, Моретата, и всичко, което се движи в тях.
35 Car Dieu sauvera Sion, et bâtira les villes de Juda; On s’y établira, et l’on en prendra possession;
Защото Бог ще избави Сиона, и ще съгради Юдовите градове; И людете Му ще се заселят там, и ще го владеят.
36 La postérité de ses serviteurs en fera son héritage, Et ceux qui aiment son nom y auront leur demeure.
Още и потомството на слугите Му ще го наследи, И ония, които обичат името Му, ще живеят в него.