Psaumes 60
1 Au chef des chantres. Sur le lis lyrique. Hymne de David, pour enseigner. Lorsqu’il fit la guerre aux Syriens de Mésopotamie et aux Syriens de Tsoba, et que Joab revint et battit dans la vallée du sel douze mille Édomites. O Dieu! tu nous as repoussés, dispersés, Tu t’es irrité: relève-nous!
За първия певец, по лалето на свидетелството. Песен на Давида за поучение, когато воюваше срещу средоречна Сирия и совска Сирия, Иоав се върна та порази дванадесетте хиляди едомци в долината на солта. Боже, отхвърлил си ни, смазал си ни; Разгневил си се; възвърни ни.
2 Tu as ébranlé la terre, tu l’as déchirée: Répare ses brèches, car elle chancelle!
Потресъл си земята, разпукнал си я: Изцели проломите й, защото тя е разклатена.
3 Tu as fait voir à ton peuple des choses dures, Tu nous as abreuvés d’un vin d’étourdissement.
Показал си на людете Си мъчителни неща: Напоил си ни с вино до омайване.
4 Tu as donné à ceux qui te craignent une bannière, Pour qu’elle s’élève à cause de la vérité. (Pause)
Дал си знаме на ония, които Ти се боят, За да се развява, защото е истината. (Села)
5 Afin que tes bien-aimés soient délivrés, Sauve par ta droite, et exauce-nous!
За да се избавят Твоите възлюбени Спаси с десницата Си, и послушай ни.
6 Dieu a dit dans sa sainteté: Je triompherai, Je partagerai Sichem, je mesurerai la vallée de Succoth;
Бог говори със светостта Си; затова, аз ще тържествувам: Ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот;
7 A moi Galaad, à moi Manassé; Éphraïm est le rempart de ma tête, Et Juda, mon sceptre;
Мой е Галаад, мой е Манасия, Ефрем тоже е защита на главата ми, Юда е скиптър мой;
8 Moab est le bassin où je me lave; Je jette mon soulier sur Édom; Pays des Philistins, pousse à mon sujet des cris de joie!
Моав е умивалникът ми, На Едома ще хвърля обувката си; Възклицавай за мене, филистимска земьо!
9 Qui me mènera dans la ville forte? Qui me conduira à Édom?
Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме заведе до Едом?
10 N’est-ce pas toi, ô Dieu, qui nous as repoussés, Et qui ne sortais plus, ô Dieu, avec nos armées?
Ни Ти ли, Боже, Който си ни отхвърлил, И не излизаш вече, о Боже, с войските ни?
11 Donne-nous du secours contre la détresse! Le secours de l’homme n’est que vanité.
Помогни ни срещу противника, Защото суетно е човешкото избавление.
12 Avec Dieu, nous ferons des exploits; Il écrasera nos ennemis.
Чрез Бога ще вървим юнашки, Защото Той е, Който ще стъпче противниците ни.
