< Psaumes 59 >
1 Au chef des chantres. “Ne détruis pas.” Hymne de David. Lorsque Saül envoya cerner la maison, pour le faire mourir. Mon Dieu! Délivre-moi de mes ennemis, Protège-moi contre mes adversaires!
За първия певец, по Не Разорявай. Песен на Давида, когато Саул прати стражи да пазят къщата, в която бе Давид, за да го убият. Избави ме от неприятелите ми, Боже мой; Тури ме на високо от ония, които се повдигат против мене.
2 Délivre-moi des malfaiteurs, Et sauve-moi des hommes de sang!
Избави ме от ония, които вършат беззаконие, И спаси ме от кръвопийци.
3 Car voici, ils sont aux aguets pour m’ôter la vie; Des hommes violents complotent contre moi, Sans que je sois coupable, sans que j’aie péché, ô Éternel!
Защото, ето, причакват за да уловят душата ми; Силните се събират против мене, Не за мое престъпление, Господи, нито за мой грях.
4 Malgré mon innocence, ils courent, ils se préparent: Réveille-toi, viens à ma rencontre, et regarde!
Без да има в мене вина тичат и се готвят; Събуди се да ме посрещнеш и виж.
5 Toi, Éternel, Dieu des armées, Dieu d’Israël, Lève-toi, pour châtier toutes les nations! N’aie pitié d’aucun de ces méchants infidèles! (Pause)
Ти, Господи Боже на силите, Боже Израилев, Стани за да посетиш всички народи; Да не покажеш милост към никого от нечестивите престъпници. (Села)
6 Ils reviennent chaque soir, ils hurlent comme des chiens, Ils font le tour de la ville.
Вечер се връщат, Вият като кучета и обикалят града.
7 Voici, de leur bouche ils font jaillir le mal, Des glaives sont sur leurs lèvres; Car, qui est-ce qui entend?
Ето, те бълват думи с устата си; Мечове има в устните им, Понеже, думат те: Кой слуша?
8 Et toi, Éternel, tu te ris d’eux, Tu te moques de toutes les nations.
Но, Ти Господи, ще им се присмееш, Ще се поругаеш на всички тия народи.
9 Quelle que soit leur force, c’est en toi que j’espère, Car Dieu est ma haute retraite.
О Сило моя, на Тебе ще се надея. Защото Бог ми е крепост.
10 Mon Dieu vient au-devant de moi dans sa bonté, Dieu me fait contempler avec joie ceux qui me persécutent.
Милостивият мой Бог ще ме предвари; Бог ще ме удостои да видя повалянето на ония, които ме причакват.
11 Ne les tue pas, de peur que mon peuple ne l’oublie; Fais-les errer par ta puissance, et précipite-les, Seigneur, notre bouclier!
Да ги не убиеш, да не би да забравят това моите люде; Разпръсни ги със силата Си. И свели ги, Господи, защитниче наш.
12 Leur bouche pèche à chaque parole de leurs lèvres: Qu’ils soient pris dans leur propre orgueil! Ils ne profèrent que malédictions et mensonges.
Поради греха на устата си, поради думите на устните си, Нека бъдат уловени в гордостта си, Също и поради клетвата и лъжата що говорят.
13 Détruis-les, dans ta fureur, détruis-les, et qu’ils ne soient plus! Qu’ils sachent que Dieu règne sur Jacob, Jusqu’aux extrémités de la terre! (Pause)
Довърши го с гняв, довърши ги да ги няма вече, И нека се научат, че Бог господарува в Якова И до краищата на земята. (Села)
14 Ils reviennent chaque soir, ils hurlent comme des chiens, Ils font le tour de la ville.
Нека се връщат вечер, Нека вият като кучета, и нека обикалят града;
15 Ils errent çà et là, cherchant leur nourriture, Et ils passent la nuit sans être rassasiés.
Нека се скитат за храна; И ако не се настанят, нека прекарат нощта не наситени.
16 Et moi, je chanterai ta force; Dès le matin, je célébrerai ta bonté. Car tu es pour moi une haute retraite, Un refuge au jour de ma détresse.
А аз ще пия за Твоята сила, Да! на ранина високо ще славословя Твоята милост; Защото Ти си ме станал крепост И прибежище в деня на бедствието ми.
17 O ma force! C’est toi que je célébrerai, Car Dieu, mon Dieu tout bon, est ma haute retraite.
О Сило моя, на Тебе ще пея хваление. Защото Ти, Боже, милостиви мой Бог, Си крепост моя.