Psaumes 44
1 Au chef des chantres. Des fils de Koré. Cantique. O Dieu! Nous avons entendu de nos oreilles, Nos pères nous ont raconté Les œuvres que tu as accomplies de leur temps, Aux jours d’autrefois.
За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.
2 De ta main tu as chassé des nations pour les établir, Tu as frappé des peuples pour les étendre.
Ти си изгорил с ръката Си народите, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.
3 Car ce n’est point par leur épée qu’ils se sont emparés du pays, Ce n’est point leur bras qui les a sauvés; Mais c’est ta droite, c’est ton bras, c’est la lumière de ta face, Parce que tu les aimais.
Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.
4 O Dieu! Tu es mon roi: Ordonne la délivrance de Jacob!
Ти си Цар мой, Боже; Заповядай да стават победи за Якова.
5 Avec toi nous renversons nos ennemis, Avec ton nom nous écrasons nos adversaires.
Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.
6 Car ce n’est pas en mon arc que je me confie, Ce n’est pas mon épée qui me sauvera;
Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.
7 Mais c’est toi qui nous délivres de nos ennemis, Et qui confonds ceux qui nous haïssent.
Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.
8 Nous nous glorifions en Dieu chaque jour, Et nous célébrerons à jamais ton nom. (Pause)
С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села)
9 Cependant tu nous repousses, tu nous couvres de honte, Tu ne sors plus avec nos armées;
Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.
10 Tu nous fais reculer devant l’ennemi, Et ceux qui nous haïssent enlèvent nos dépouilles.
Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.
11 Tu nous livres comme des brebis à dévorer, Tu nous disperses parmi les nations.
Предал си ни като овци за ядене, И разпръснал си ни между народите.
12 Tu vends ton peuple pour rien, Tu ne l’estimes pas à une grande valeur.
Продал си Своите люде за нищо. И не си спечелил от цената им.
13 Tu fais de nous un objet d’opprobre pour nos voisins, De moquerie et de risée pour ceux qui nous entourent;
Правиш ни за укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.
14 Tu fais de nous un objet de sarcasme parmi les nations, Et de hochements de tête parmi les peuples.
Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.
15 Ma honte est toujours devant moi, Et la confusion couvre mon visage,
Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,
16 A la voix de celui qui m’insulte et m’outrage, A la vue de l’ennemi et du vindicatif.
Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля, и отмъстителя.
17 Tout cela nous arrive, sans que nous t’ayons oublié, Sans que nous ayons violé ton alliance:
Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.
18 Notre cœur ne s’est point détourné, Nos pas ne se sont point éloignés de ton sentier,
Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,
19 Pour que tu nous écrases dans la demeure des chacals, Et que tu nous couvres de l’ombre de la mort.
Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място. И да си ни покрил с мрачна сянка.
20 Si nous avions oublié le nom de notre Dieu, Et étendu nos mains vers un dieu étranger,
Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,
21 Dieu ne le saurait-il pas, Lui qui connaît les secrets du cœur?
То не ще ли Бог да издири това? Защото той знае тайните на сърцето.
22 Mais c’est à cause de toi qu’on nous égorge tous les jours, Qu’on nous regarde comme des brebis destinées à la boucherie.
Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овци за клане,
23 Réveille-toi! Pourquoi dors-tu, Seigneur? Réveille-toi! Ne nous repousse pas à jamais!
Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй за винаги.
24 Pourquoi caches-tu ta face? Pourquoi oublies-tu notre misère et notre oppression?
Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?
25 Car notre âme est abattue dans la poussière, Notre corps est attaché à la terre.
Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепен до земята.
26 Lève-toi, pour nous secourir! Délivre-nous à cause de ta bonté!
Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.
