Psaumes 17
1 Prière de David. Éternel! Écoute la droiture, sois attentif à mes cris, Prête l’oreille à ma prière faite avec des lèvres sans tromperie!
Давидова молитва. Послушай, Господи, правото; внимавай на вика ми; Дай ухо на молитвата ми, която принасям с искрени устни.
2 Que ma justice paraisse devant ta face, Que tes yeux contemplent mon intégrité!
Нека излезе присъдата ми от присъствието Ти; Очите Ти нека гледат справедливо.
3 Si tu sondes mon cœur, si tu le visites la nuit, Si tu m’éprouves, tu ne trouveras rien: Ma pensée n’est pas autre que ce qui sort de ma bouche.
Изпитал си сърцето ми; посетил си ме нощно време; Опитал си ме; и не си намерил в мене никакво зло намерение. Мислите ми не надвишават устата ми.
4 A la vue des actions des hommes, fidèle à la parole de tes lèvres, Je me tiens en garde contre la voie des violents;
Колкото за човешките дела, чрез думите на Твоята уста Аз опазих себе си от пътищата на насилниците.
5 Mes pas sont fermes dans tes sentiers, Mes pieds ne chancellent point.
Стъпките ми са се пазили здраво в Твоите пътища; Нозете ми не са се подхлъзнали.
6 Je t’invoque, car tu m’exauces, ô Dieu! Incline vers moi ton oreille, écoute ma parole!
Аз Те призовах, Боже, защото ще ми отговориш; Приклони към мене ухото Си и послушай думите ми.
7 Signale ta bonté, toi qui sauves ceux qui cherchent un refuge, Et qui par ta droite les délivres de leurs adversaires!
Яви чудните Си милосърдия, Ти, Който с десницата Си избавяш уповаващите на Тебе. От ония, които въстават против тях.
8 Garde-moi comme la prunelle de l’œil; Protège-moi, à l’ombre de tes ailes,
Пази ме като зеница на око; Скрий ме под сянката на крилата Си
9 Contre les méchants qui me persécutent, Contre mes ennemis acharnés qui m’enveloppent.
От нечестивите, които ме съсипват, От неприятелите на душата ми, които ме окръжават.
10 Ils ferment leurs entrailles, Ils ont à la bouche des paroles hautaines.
Обградени са от своята тлъстина; Устата им говорят горделиво.
11 Ils sont sur nos pas, déjà ils nous entourent, Ils nous épient pour nous terrasser.
Те обиколиха вече стъпките ми; Насочиха очите си, за да ни тръшнат на земята;
12 On dirait un lion avide de déchirer, Un lionceau aux aguets dans son repaire.
Всеки един от тях прилича на лъв, който желае да разкъса. И на лъвче, което седи в скришни места.
13 Lève-toi, Éternel, marche à sa rencontre, renverse-le! Délivre-moi du méchant par ton glaive!
Стани, Господи, предвари го, повали го; С меча Си избави душата ми от нечестивия,
14 Délivre-moi des hommes par ta main, Éternel, des hommes de ce monde! Leur part est dans la vie, Et tu remplis leur ventre de tes biens; Leurs enfants sont rassasiés, Et ils laissent leur superflu à leurs petits-enfants.
От човеци, Господи, с ръката Си, От светските човеци, чиито дял е в тоя живот, И чиито корем пълниш със съкровищата Си; Които са наситени с чада, И останалия си имот оставят на внуците си.
15 Pour moi, dans mon innocence, je verrai ta face; Dès le réveil, je me rassasierai de ton image.
А аз ще видя лицето Ти в правда; Когато се събудя ще се наситя от изгледа Ти.
