Psaumes 109
1 Au chef des chantres. De David. Psaume. Dieu de ma louange, ne te tais point!
За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, хвало моя;
2 Car ils ouvrent contre moi une bouche méchante et trompeuse, Ils me parlent avec une langue mensongère,
Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език;
3 Ils m’environnent de discours haineux Et ils me font la guerre sans cause.
Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина.
4 Tandis que je les aime, ils sont mes adversaires; Mais moi je recours à la prière.
За отплата на любовта ми те ми станаха противници; Но аз все съм на молитва.
5 Ils me rendent le mal pour le bien, Et de la haine pour mon amour.
И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми.
6 Place-le sous l’autorité d’un méchant, Et qu’un accusateur se tienne à sa droite!
Господи, постави нечестив човек над него. И противник нека стои отдясно му.
7 Quand on le jugera, qu’il soit déclaré coupable, Et que sa prière passe pour un péché!
Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях.
8 Que ses jours soient peu nombreux, Qu’un autre prenne sa charge!
Дните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му.
9 Que ses enfants deviennent orphelins, Et sa femme veuve!
Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица,
10 Que ses enfants soient vagabonds et qu’ils mendient, Qu’ils cherchent du pain loin de leur demeure en ruines!
Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят хляб.
11 Que le créancier s’empare de tout ce qui est à lui, Et que les étrangers pillent le fruit de son travail!
Лихоимецът нека впримчи целият му имот, И чужденци нека разграбват трудовете му.
12 Que nul ne conserve pour lui de l’affection, Et que personne n’ait pitié de ses orphelins!
Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му.
13 Que ses descendants soient exterminés, Et que leur nom s’éteigne dans la génération suivante!
Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им.
14 Que l’iniquité de ses pères reste en souvenir devant l’Éternel, Et que le péché de sa mère ne soit point effacé!
Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи;
15 Qu’ils soient toujours présents devant l’Éternel, Et qu’il retranche de la terre leur mémoire,
Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята,
16 Parce qu’il ne s’est pas souvenu d’exercer la miséricorde, Parce qu’il a persécuté le malheureux et l’indigent, Jusqu’à faire mourir l’homme au cœur brisé!
Защото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да ги умъртви.
17 Il aimait la malédiction: qu’elle tombe sur lui! Il ne se plaisait pas à la bénédiction: qu’elle s’éloigne de lui!
Да! той обича да проклина, и проклетията го стигна; Не му беше драго да благославя, и благословението се отдалечи от него.
18 Qu’il revête la malédiction comme son vêtement, Qu’elle pénètre comme de l’eau dans son intérieur, Comme de l’huile dans ses os!
Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му.
19 Qu’elle lui serve de vêtement pour se couvrir, De ceinture dont il soit toujours ceint!
Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва.
20 Tel soit, de la part de l’Éternel, le salaire de mes ennemis, Et de ceux qui parlent méchamment de moi!
Това нека бъде въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми.
21 Et toi, Éternel, Seigneur! Agis en ma faveur à cause de ton nom, Car ta bonté est grande; délivre-moi!
А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме,
22 Je suis malheureux et indigent, Et mon cœur est blessé au-dedans de moi.
Защото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене.
23 Je m’en vais comme l’ombre à son déclin, Je suis chassé comme la sauterelle.
Преминал съм като уклонила се сянка по слънчев часовник; Изхвърлен съм като скакалец.
24 Mes genoux sont affaiblis par le jeûne, Et mon corps est épuisé de maigreur.
Колената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си.
25 Je suis pour eux un objet d’opprobre; Ils me regardent, et secouent la tête.
И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава.
26 Secours-moi, Éternel, mon Dieu! Sauve-moi par ta bonté!
Помогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си,
27 Et qu’ils sachent que c’est ta main, Que c’est toi, Éternel, qui l’as fait!
За да познаят, че това е твоята ръка, Че Ти си сторил това, Господи.
28 S’ils maudissent, toi tu béniras; S’ils se lèvent, ils seront confus, Et ton serviteur se réjouira.
Те нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели.
29 Que mes adversaires revêtent l’ignominie, Qu’ils se couvrent de leur honte comme d’un manteau!
Нека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха.
30 Je louerai de ma bouche hautement l’Éternel, Je le célébrerai au milieu de la multitude;
И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля;
31 Car il se tient à la droite du pauvre, Pour le délivrer de ceux qui le condamnent.
Защото Той стои отдясно на немотния За да го избавя от ония, които съдят душата му.
