Psaumes 107
1 Louez l’Éternel, car il est bon, Car sa miséricorde dure à toujours!
Славете Господа, защото е благ, Защото неговата милост трае до века.
2 Qu’ainsi disent les rachetés de l’Éternel, Ceux qu’il a délivrés de la main de l’ennemi,
Така нека говорят изкупените от Господа, Които Той изкупи от ръката на противника,
3 Et qu’il a rassemblés de tous les pays, De l’orient et de l’occident, du nord et de la mer!
Като ги събра от страните, От изток и от запад, от север и от юг
4 Ils erraient dans le désert, ils marchaient dans la solitude, Sans trouver une ville où ils pussent habiter.
Едни се скитат по пустинята, по усамотен път, Без да намират населен град
5 Ils souffraient de la faim et de la soif; Leur âme était languissante.
Гладни и жадни, Душата им примираше в тях.
6 Dans leur détresse, ils crièrent à l’Éternel, Et il les délivra de leurs angoisses;
Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утеснениеята им,
7 Il les conduisit par le droit chemin, Pour qu’ils arrivassent dans une ville habitable.
И заведе ги през прав път, За да отидат в населен град
8 Qu’ils louent l’Éternel pour sa bonté, Et pour ses merveilles en faveur des fils de l’homme!
Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
9 Car il a satisfait l’âme altérée, Il a comblé de biens l’âme affamée.
Защото насища жадна душа, И гладна душа изпълня с блага.
10 Ceux qui avaient pour demeure les ténèbres et l’ombre de la mort Vivaient captifs dans la misère et dans les chaînes,
Други седяха в тъмнина и в мрачна сянка, Вързани със скръб и и с желязо,
11 Parce qu’ils s’étaient révoltés contre les paroles de Dieu, Parce qu’ils avaient méprisé le conseil du Très-Haut.
Защото се разбунтуваха против Божиите слова. И презряха съвета на Всевишния.
12 Il humilia leur cœur par la souffrance; Ils succombèrent, et personne ne les secourut.
Затова смири сърцето им с труд; Те паднаха и нямаше кой да им помогне.
13 Dans leur détresse, ils crièrent à l’Éternel, Et il les délivra de leurs angoisses;
Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им;
14 Il les fit sortir des ténèbres et de l’ombre de la mort, Et il rompit leurs liens.
Изведе ги из тъмнината и мрачната сянка. И разкъса оковите им.
15 Qu’ils louent l’Éternel pour sa bonté, Et pour ses merveilles en faveur des fils de l’homme!
Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
16 Car il a brisé les portes d’airain, Il a rompu les verrous de fer.
Защото разби медните порти, И железните лостове сломи.
17 Les insensés, par leur conduite coupable Et par leurs iniquités, s’étaient rendus malheureux.
А пък безумните са в скръб поради беззаконните си пътища И поради неправдите си.
18 Leur âme avait en horreur toute nourriture, Et ils touchaient aux portes de la mort.
Душата им се гнуси от всяко ястие, А те се приближават до портите на смъртта.
19 Dans leur détresse, ils crièrent à l’Éternel, Et il les délivra de leurs angoisses;
Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги избавя от утесненията им.
20 Il envoya sa parole et les guérit, Il les fit échapper de la fosse.
Изпраща словото Си та ги изцелява, И ги отървава от ямите, в които лежат.
21 Qu’ils louent l’Éternel pour sa bonté, Et pour ses merveilles en faveur des fils de l’homme!
Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
22 Qu’ils offrent des sacrifices d’actions de grâces, Et qu’ils publient ses œuvres avec des cris de joie!
И нека принасят жертви на хвала, И радостно възвестяват делата Му.
23 Ceux qui étaient descendus sur la mer dans des navires, Et qui travaillaient sur les grandes eaux,
Ония пък, които слизат на морето в кораби, И вършат работи в големи води,
24 Ceux-là virent les œuvres de l’Éternel Et ses merveilles au milieu de l’abîme.
Те виждат делата на Господа, И чудесата Му в дълбочините,
25 Il dit, et il fit souffler la tempête, Qui souleva les flots de la mer.
Защото, когато заповядва и дига бурния вятър, Който повдига морските вълни,
26 Ils montaient vers les cieux, ils descendaient dans l’abîme; Leur âme était éperdue en face du danger;
Те се издигат до небесата, и пак се спущат до дълбочините Душата им се топи от бедствие.
27 Saisis de vertige, ils chancelaient comme un homme ivre, Et toute leur habileté était anéantie.
Люлеят се и политат като пияни, И целият им разсъдък ги напуща.
28 Dans leur détresse, ils crièrent à l’Éternel, Et il les délivra de leurs angoisses;
Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги извежда от утесненията им;
29 Il arrêta la tempête, ramena le calme, Et les ondes se turent.
Превръща бурята в тишина, И вълните й утихват.
30 Ils se réjouirent de ce qu’elles s’étaient apaisées, Et l’Éternel les conduisit au port désiré.
Тогава те се веселят защото са утихнали; Така Той ги завежда на желаното от тях пристанище.
31 Qu’ils louent l’Éternel pour sa bonté, Et pour ses merveilles en faveur des fils de l’homme!
Да славословят Господа за неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
32 Qu’ils l’exaltent dans l’assemblée du peuple, Et qu’ils le célèbrent dans la réunion des anciens!
Нека Го и възвисяват в събранието на людете, И нека Го хвалят в заседанието на старейшините.
33 Il change les fleuves en désert, Et les sources d’eaux en terre desséchée,
Той превръща реки в пустиня, И водни извори в суша,
34 Le pays fertile en pays salé, A cause de la méchanceté de ses habitants.
Плодородна земя в солена пустота, Поради нечестието на жителите й.
35 Il change le désert en étang, Et la terre aride en sources d’eaux,
Превръща пустиня във водни езера, И суха земя във водни извори;
36 Et il y établit ceux qui sont affamés. Ils fondent une ville pour l’habiter;
И там заселва гладните, За да си основават градове за живеене,
37 Ils ensemencent des champs, plantent des vignes, Et ils en recueillent les produits.
И сеят ниви и садят лозя, И си добиват плодове и рожба.
38 Il les bénit, et ils deviennent très nombreux, Et il ne diminue point leur bétail.
Той ги и благославя, тъй щото те много се умножават, И не дава да се намалява добитъкът им.
39 Sont-ils amoindris et humiliés Par l’oppression, le malheur et la souffrance;
Но пак, те се намаляват и се смиряват От угнетение, бедствие и тъга.
40 Verse-t-il le mépris sur les grands, Les fait-il errer dans des déserts sans chemin,
Той излива презрение върху князете, И ги правят да се скитат в пустиня, гдето няма път;
41 Il relève l’indigent et le délivre de la misère, Il multiplie les familles comme des troupeaux.
А немотният поставя на високо от неволя, И му дава челяд като стадо.
42 Les hommes droits le voient et se réjouissent, Mais toute iniquité ferme la bouche.
Праведните виждат това и се радват; А всяко беззаконие си затваря устата.
43 Que celui qui est sage prenne garde à ces choses, Et qu’il soit attentif aux bontés de l’Éternel.
Който е мъдър нека внимава на това; И нека размишляват човеците за Господните милости.
