Proverbes 8
1 La sagesse ne crie-t-elle pas? L’intelligence n’élève-t-elle pas sa voix?
Не вика ли мъдростта? И разум не издава ли гласа си?
2 C’est au sommet des hauteurs près de la route, C’est à la croisée des chemins qu’elle se place;
Тя стои по високите места край пътя, На кръстопътя;
3 A côté des portes, à l’entrée de la ville, A l’intérieur des portes, elle fait entendre ses cris:
Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:
4 Hommes, c’est à vous que je crie, Et ma voix s’adresse aux fils de l’homme.
Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.
5 Stupides, apprenez le discernement; Insensés, apprenez l’intelligence.
Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце
6 Écoutez, car j’ai de grandes choses à dire, Et mes lèvres s’ouvrent pour enseigner ce qui est droit.
Послушайте, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си да произнеса правото.
7 Car ma bouche proclame la vérité, Et mes lèvres ont en horreur le mensonge;
Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.
8 Toutes les paroles de ma bouche sont justes, Elles n’ont rien de faux ni de détourné;
Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.
9 Toutes sont claires pour celui qui est intelligent, Et droites pour ceux qui ont trouvé la science.
Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.
10 Préférez mes instructions à l’argent, Et la science à l’or le plus précieux;
Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.
11 Car la sagesse vaut mieux que les perles, Elle a plus de valeur que tous les objets de prix.
Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.
12 Moi, la sagesse, j’ai pour demeure le discernement, Et je possède la science de la réflexion.
Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.
13 La crainte de l’Éternel, c’est la haine du mal; L’arrogance et l’orgueil, la voie du mal, Et la bouche perverse, voilà ce que je hais.
Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.
14 Le conseil et le succès m’appartiennent; Je suis l’intelligence, la force est à moi.
У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мен е силата.
15 Par moi les rois règnent, Et les princes ordonnent ce qui est juste;
Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.
16 Par moi gouvernent les chefs, Les grands, tous les juges de la terre.
Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.
17 J’aime ceux qui m’aiment, Et ceux qui me cherchent me trouvent.
Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.
18 Avec moi sont la richesse et la gloire, Les biens durables et la justice.
Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.
19 Mon fruit est meilleur que l’or, que l’or pur, Et mon produit est préférable à l’argent.
Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.
20 Je marche dans le chemin de la justice, Au milieu des sentiers de la droiture,
Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,
21 Pour donner des biens à ceux qui m’aiment, Et pour remplir leurs trésors.
За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.
22 L’Éternel m’a créée la première de ses œuvres, Avant ses œuvres les plus anciennes.
Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.
23 J’ai été établie depuis l’éternité, Dès le commencement, avant l’origine de la terre.
От вечността бях създадена от начало, Преди създаването на земята.
24 Je fus enfantée quand il n’y avait point d’abîmes, Point de sources chargées d’eaux;
Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.
25 Avant que les montagnes soient affermies, Avant que les collines existent, je fus enfantée;
Преди да се поставят планините, Преди хълмовете аз бях родена,
26 Il n’avait encore fait ni la terre, ni les campagnes, Ni le premier atome de la poussière du monde.
Докато Господ още беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.
27 Lorsqu’il disposa les cieux, j’étais là; Lorsqu’il traça un cercle à la surface de l’abîme,
Когато приготовляваше небето, аз бях там, когато разпростираше свод над лицето на бездната.
28 Lorsqu’il fixa les nuages en haut, Et que les sources de l’abîme jaillirent avec force,
Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,
29 Lorsqu’il donna une limite à la mer, Pour que les eaux n’en franchissent pas les bords, Lorsqu’il posa les fondements de la terre,
Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.
30 J’étais à l’œuvre auprès de lui, Et je faisais tous les jours ses délices, Jouant sans cesse en sa présence,
Тогава аз бях при Него, като майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.
31 Jouant sur le globe de sa terre, Et trouvant mon bonheur parmi les fils de l’homme.
Веселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми бе с човешките чада.
32 Et maintenant, mes fils, écoutez-moi, Et heureux ceux qui observent mes voies!
Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.
33 Écoutez l’instruction, pour devenir sages, Ne la rejetez pas.
Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.
34 Heureux l’homme qui m’écoute, Qui veille chaque jour à mes portes, Et qui en garde les poteaux!
Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при сълбовете на вратата ми,
35 Car celui qui me trouve a trouvé la vie, Et il obtient la faveur de l’Éternel.
Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;
36 Mais celui qui pèche contre moi nuit à son âme; Tous ceux qui me haïssent aiment la mort.
А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.
