Proverbes 26
1 Comme la neige en été, et la pluie pendant la moisson, Ainsi la gloire ne convient pas à un insensé.
Както сняг лятно време, И както дъжда в жетва, Така и чест не прилича на безумния.
2 Comme l’oiseau s’échappe, comme l’hirondelle s’envole, Ainsi la malédiction sans cause n’a point d’effet.
Както врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, Така и проклетия не постига без причина.
3 Le fouet est pour le cheval, le mors pour l’âne, Et la verge pour le dos des insensés.
Бич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.
4 Ne réponds pas à l’insensé selon sa folie, De peur que tu ne lui ressembles toi-même.
Не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.
5 Réponds à l’insensé selon sa folie, Afin qu’il ne se regarde pas comme sage.
Отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.
6 Il se coupe les pieds, il boit l’injustice, Celui qui donne des messages à un insensé.
Който праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва на себе си вреда.
7 Comme les jambes du boiteux sont faibles, Ainsi est une sentence dans la bouche des insensés.
Както безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния.
8 C’est attacher une pierre à la fronde, Que d’accorder des honneurs à un insensé.
Както оня, който хвърли възел със скъпоценни камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния.
9 Comme une épine qui se dresse dans la main d’un homme ivre, Ainsi est une sentence dans la bouche des insensés.
Като трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните.
10 Comme un archer qui blesse tout le monde, Ainsi est celui qui prend à gage les insensés et les premiers venus.
Както стрелец, който безогледно наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници.
11 Comme un chien qui retourne à ce qu’il a vomi, Ainsi est un insensé qui revient à sa folie.
Както кучето се връща в бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.
12 Si tu vois un homme qui se croit sage, Il y a plus à espérer d’un insensé que de lui.
Видял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.
13 Le paresseux dit: Il y a un lion sur le chemin, Il y a un lion dans les rues!
Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!
14 La porte tourne sur ses gonds, Et le paresseux sur son lit.
Както вратата се завърта на резетата си, Така и ленивият на постелката си.
15 Le paresseux plonge sa main dans le plat, Et il trouve pénible de la ramener à sa bouche.
Ленивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си.
16 Le paresseux se croit plus sage Que sept hommes qui répondent avec bon sens.
Ленивият има себе си за по-мъдър От седмина души, които могат да дадат умен отговор.
17 Comme celui qui saisit un chien par les oreilles, Ainsi est un passant qui s’irrite pour une querelle où il n’a que faire.
Минувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите.
18 Comme un furieux qui lance des flammes, Des flèches et la mort,
Както лудият, който хвърля главни, стрели и смърт.
19 Ainsi est un homme qui trompe son prochain, Et qui dit: N’était-ce pas pour plaisanter?
Така е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли това на шега?
20 Faute de bois, le feu s’éteint; Et quand il n’y a point de rapporteur, la querelle s’apaise.
Дето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава.
21 Le charbon produit un brasier, et le bois du feu; Ainsi un homme querelleur échauffe une dispute.
Както са въглищата за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.
22 Les paroles du rapporteur sont comme des friandises, Elles descendent jusqu’au fond des entrailles.
Думите на шепотника са като сладки залъци И влизат вътре в корема.
23 Comme des scories d’argent appliquées sur un vase de terre, Ainsi sont des lèvres brûlantes et un cœur mauvais.
Усърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд.
24 Par ses lèvres celui qui hait se déguise, Et il met au-dedans de lui la tromperie.
Ненавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си;
25 Lorsqu’il prend une voix douce, ne le crois pas, Car il y a sept abominations dans son cœur.
Когато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му;
26 S’il cache sa haine sous la dissimulation, Sa méchanceté se révélera dans l’assemblée.
Макар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието.
27 Celui qui creuse une fosse y tombe, Et la pierre revient sur celui qui la roule.
Който копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне.
28 La langue fausse hait ceux qu’elle écrase, Et la bouche flatteuse prépare la ruine.
Лъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипня.
