Lamentations 3
1 Je suis l’homme qui a vu la misère Sous la verge de sa fureur.
Аз съм човек, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.
2 Il m’a conduit, mené dans les ténèbres, Et non dans la lumière.
Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.
3 Contre moi il tourne et retourne sa main Tout le jour.
Навярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.
4 Il a fait dépérir ma chair et ma peau, Il a brisé mes os.
Застари месата ми и кожата ми; строши костите ми.
5 Il a bâti autour de moi, Il m’a environné de poison et de douleur.
Издигна против мене укрепления; и окръжи ме с горест и труд.
6 Il me fait habiter dans les ténèbres, Comme ceux qui sont morts dès longtemps.
Тури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.
7 Il m’a entouré d’un mur, pour que je ne sorte pas; Il m’a donné de pesantes chaînes.
Обгради ме, та да не мога да изляза; отегчи веригите ми.
8 J’ai beau crier et implorer du secours, Il ne laisse pas accès à ma prière.
Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.
9 Il a fermé mon chemin avec des pierres de taille, Il a détruit mes sentiers.
Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.
10 Il a été pour moi un ours en embuscade, Un lion dans un lieu caché.
Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.
11 Il a détourné mes voies, il m’a déchiré, Il m’a jeté dans la désolation.
Отби настрана пътищата ми, и ме разкъса; направи ме пуст.
12 Il a tendu son arc, et il m’a placé Comme un but pour sa flèche.
Запъна лъка Си, и ме постави като прицел на стрела.
13 Il a fait entrer dans mes reins Les traits de son carquois.
Заби в бъбреците ми стрелите на тула Си.
14 Je suis pour tout mon peuple un objet de raillerie, Chaque jour l’objet de leurs chansons.
Станах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.
15 Il m’a rassasié d’amertume, Il m’a enivré d’absinthe.
Насити ме с горчивини, опи ме с пелин.
16 Il a brisé mes dents avec des cailloux, Il m’a couvert de cendre.
При това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.
17 Tu m’as enlevé la paix; Je ne connais plus le bonheur.
Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.
18 Et j’ai dit: Ma force est perdue, Je n’ai plus d’espérance en l’Éternel!
И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от Господа.
19 Quand je pense à ma détresse et à ma misère, A l’absinthe et au poison;
Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.
20 Quand mon âme s’en souvient, Elle est abattue au-dedans de moi.
Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.
21 Voici ce que je veux repasser en mon cœur, Ce qui me donnera de l’espérance.
Обаче това си наумявам, поради което имам и надежда;
22 Les bontés de l’Éternel ne sont pas épuisées, Ses compassions ne sont pas à leur terme;
Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.
23 Elles se renouvellent chaque matin. Oh! Que ta fidélité est grande!
Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.
24 L’Éternel est mon partage, dit mon âme; C’est pourquoi je veux espérer en lui.
Господ е дял мой, казва душата ми; Затова, ще се надявам на Него.
25 L’Éternel a de la bonté pour qui espère en lui, Pour l’âme qui le cherche.
Благ е Господ към ония, които го чакат, към душата, която го търси.
26 Il est bon d’attendre en silence Le secours de l’Éternel.
Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението то Господа.
27 Il est bon pour l’homme De porter le joug dans sa jeunesse.
Добро е за човека да носи хомот в младостта си.
28 Il se tiendra solitaire et silencieux, Parce que l’Éternel le lui impose;
Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи.
29 Il mettra sa bouche dans la poussière, Sans perdre toute espérance;
Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда.
30 Il présentera la joue à celui qui le frappe, Il se rassasiera d’opprobres.
Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.
31 Car le Seigneur Ne rejette pas à toujours.
Защото Господ не отхвърля до века.
32 Mais, lorsqu’il afflige, Il a compassion selon sa grande miséricorde;
Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.
33 Car ce n’est pas volontiers qu’il humilie Et qu’il afflige les enfants des hommes.
Защото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.
34 Quand on foule aux pieds Tous les captifs du pays,
Да се тъпчат под нозе всичките затворници на света,
35 Quand on viole la justice humaine A la face du Très-Haut,
Да се извраща съда на човека пред лицето на Всевишния,
36 Quand on fait tort à autrui dans sa cause, Le Seigneur ne le voit-il pas?
Да се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.
37 Qui dira qu’une chose arrive, Sans que le Seigneur l’ait ordonnée?
Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?
38 N’est-ce pas de la volonté du Très-Haut que viennent Les maux et les biens?
Из устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?
39 Pourquoi l’homme vivant se plaindrait-il? Que chacun se plaigne de ses propres péchés.
Защо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?
40 Recherchons nos voies et sondons, Et retournons à l’Éternel;
Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.
41 Élevons nos cœurs et nos mains Vers Dieu qui est au ciel:
Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, който е на небесата, и нека речем:
42 Nous avons péché, nous avons été rebelles! Tu n’as point pardonné!
Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.
43 Tu t’es caché dans ta colère, et tu nous as poursuivis; Tu as tué sans miséricorde;
Покрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.
44 Tu t’es enveloppé d’un nuage, Pour fermer accès à la prière.
Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.
45 Tu nous as rendus un objet de mépris et de dédain Au milieu des peuples.
Направил си ни като помия и смет всред племената.
46 Ils ouvrent la bouche contre nous, Tous ceux qui sont nos ennemis.
Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.
47 Notre partage a été la terreur et la fosse, Le ravage et la ruine.
Страх и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.
48 Des torrents d’eau coulent de mes yeux, A cause de la ruine de la fille de mon peuple.
Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.
49 Mon œil fond en larmes, sans repos, Sans relâche,
Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада.
50 Jusqu’à ce que l’Éternel regarde et voie Du haut des cieux;
Докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.
51 Mon œil me fait souffrir, A cause de toutes les filles de ma ville.
Окото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.
52 Ils m’ont donné la chasse comme à un oiseau, Ceux qui sont à tort mes ennemis.
Ония, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.
53 Ils ont voulu anéantir ma vie dans une fosse, Et ils ont jeté des pierres sur moi.
Отнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.
54 Les eaux ont inondé ma tête; Je disais: Je suis perdu!
Води стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.
55 J’ai invoqué ton nom, ô Éternel, Du fond de la fosse.
Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.
56 Tu as entendu ma voix: Ne ferme pas l’oreille à mes soupirs, à mes cris!
Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;
57 Au jour où je t’ai invoqué, tu t’es approché, Tu as dit: Ne crains pas!
Приближил си се в деня, когато Те призовах; рекъл си: Не бой се.
58 Seigneur, tu as défendu la cause de mon âme, Tu as racheté ma vie.
Застъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.
59 Éternel, tu as vu ce qu’on m’a fait souffrir: Rends-moi justice!
Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.
60 Tu as vu toutes leurs vengeances, Tous leurs complots contre moi.
Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.
61 Éternel, tu as entendu leurs outrages, Tous leurs complots contre moi,
Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,
62 Les discours de mes adversaires, et les projets Qu’ils formaient chaque jour contre moi.
Думите на ония, които се подигат против мене, и кроежите им против мене цял ден.
63 Regarde quand ils sont assis et quand ils se lèvent: Je suis l’objet de leurs chansons.
Виж, кога седят и кога стават аз им съм песен.
64 Tu leur donneras un salaire, ô Éternel, Selon l’œuvre de leurs mains;
Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;
65 Tu les livreras à l’endurcissement de leur cœur, A ta malédiction contre eux;
Ще им дадеш, като клетвата Си върху тях, окаменено сърце;
66 Tu les poursuivras dans ta colère, et tu les extermineras De dessous les cieux, ô Éternel!
Ще ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.
