Job 7
1 Le sort de l’homme sur la terre est celui d’un soldat, Et ses jours sont ceux d’un mercenaire.
Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?
2 Comme l’esclave soupire après l’ombre, Comme l’ouvrier attend son salaire,
Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,
3 Ainsi j’ai pour partage des mois de douleur, J’ai pour mon lot des nuits de souffrance.
Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.
4 Je me couche, et je dis: Quand me lèverai-je? Quand finira la nuit? Et je suis rassasié d’agitations jusqu’au point du jour.
Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.
5 Mon corps se couvre de vers et d’une croûte terreuse, Ma peau se crevasse et se dissout.
Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.
6 Mes jours sont plus rapides que la navette du tisserand, Ils s’évanouissent: plus d’espérance!
Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.
7 Souviens-toi que ma vie est un souffle! Mes yeux ne reverront pas le bonheur.
Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.
8 L’œil qui me regarde ne me regardera plus; Ton œil me cherchera, et je ne serai plus.
Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.
9 Comme la nuée se dissipe et s’en va, Celui qui descend au séjour des morts ne remontera pas; (Sheol h7585)
Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак; (Sheol h7585)
10 Il ne reviendra plus dans sa maison, Et le lieu qu’il habitait ne le connaîtra plus.
Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.
11 C’est pourquoi je ne retiendrai point ma bouche, Je parlerai dans l’angoisse de mon cœur, Je me plaindrai dans l’amertume de mon âme.
Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.
12 Suis-je une mer, ou un monstre marin, Pour que tu établisses des gardes autour de moi?
Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?
13 Quand je dis: Mon lit me soulagera, Ma couche calmera mes douleurs,
Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,
14 C’est alors que tu m’effraies par des songes, Que tu m’épouvantes par des visions.
Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;
15 Ah! Je voudrais être étranglé! Je voudrais la mort plutôt que ces os!
Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.
16 Je les méprise!… je ne vivrai pas toujours… Laisse-moi, car ma vie n’est qu’un souffle.
Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
17 Qu’est-ce que l’homme, pour que tu en fasses tant de cas, Pour que tu daignes prendre garde à lui,
Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,
18 Pour que tu le visites tous les matins, Pour que tu l’éprouves à tous les instants?
Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?
19 Quand cesseras-tu d’avoir le regard sur moi? Quand me laisseras-tu le temps d’avaler ma salive?
До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?
20 Si j’ai péché, qu’ai-je pu te faire, gardien des hommes? Pourquoi me mettre en butte à tes traits? Pourquoi me rendre à charge à moi-même?
Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?
21 Que ne pardonnes-tu mon péché, Et que n’oublies-tu mon iniquité? Car je vais me coucher dans la poussière; Tu me chercheras, et je ne serai plus.
И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
