Job 6
1 Job prit la parole et dit:
А Иов в отговор рече:
2 Oh! S’il était possible de peser ma douleur, Et si toutes mes calamités étaient sur la balance,
Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!
3 Elles seraient plus pesantes que le sable de la mer; Voilà pourquoi mes paroles vont jusqu’à la folie!
Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.
4 Car les flèches du Tout-Puissant m’ont percé, Et mon âme en suce le venin; Les terreurs de Dieu se rangent en bataille contre moi.
Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.
5 L’âne sauvage crie-t-il auprès de l’herbe tendre? Le bœuf mugit-il auprès de son fourrage?
Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?
6 Peut-on manger ce qui est fade et sans sel? Y a-t-il de la saveur dans le blanc d’un œuf?
Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
7 Ce que je voudrais ne pas toucher, C’est là ma nourriture, si dégoûtante soit-elle!
Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.
8 Puisse mon vœu s’accomplir, Et Dieu veuille réaliser mon espérance!
Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея!
9 Qu’il plaise à Dieu de m’écraser, Qu’il étende sa main et qu’il m’achève!
Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!
10 Il me restera du moins une consolation, Une joie dans les maux dont il m’accable: Jamais je n’ai transgressé les ordres du Saint.
Но, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.
11 Pourquoi espérer quand je n’ai plus de force? Pourquoi attendre quand ma fin est certaine?
Каква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?
12 Ma force est-elle une force de pierre? Mon corps est-il d’airain?
Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?
13 Ne suis-je pas sans ressource, Et le salut n’est-il pas loin de moi?
Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?
14 Celui qui souffre a droit à la compassion de son ami, Même quand il abandonnerait la crainte du Tout-Puissant.
На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.
15 Mes frères sont perfides comme un torrent, Comme le lit des torrents qui disparaissent.
Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,
16 Les glaçons en troublent le cours, La neige s’y précipite;
Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;
17 Viennent les chaleurs, et ils tarissent, Les feux du soleil, et leur lit demeure à sec.
Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;
18 Les caravanes se détournent de leur chemin, S’enfoncent dans le désert, et périssent.
Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;
19 Les caravanes de Théma fixent le regard, Les voyageurs de Séba sont pleins d’espoir;
Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;
20 Ils sont honteux d’avoir eu confiance, Ils restent confondus quand ils arrivent.
Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;
21 Ainsi, vous êtes comme si vous n’existiez pas; Vous voyez mon angoisse, et vous en avez horreur!
Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.
22 Vous ai-je dit: Donnez-moi quelque chose, Faites en ma faveur des présents avec vos biens,
Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?
23 Délivrez-moi de la main de l’ennemi, Rachetez-moi de la main des méchants?
Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?
24 Instruisez-moi, et je me tairai; Faites-moi comprendre en quoi j’ai péché.
Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.
25 Que les paroles vraies sont persuasives! Mais que prouvent vos remontrances?
Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?
26 Voulez-vous donc blâmer ce que j’ai dit, Et ne voir que du vent dans les discours d’un désespéré?
Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?
27 Vous accablez un orphelin, Vous persécutez votre ami.
Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.
28 Regardez-moi, je vous prie! Vous mentirais-je en face?
Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа
29 Revenez, ne soyez pas injustes; Revenez, et reconnaissez mon innocence.
Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.
30 Y a-t-il de l’iniquité sur ma langue, Et ma bouche ne discerne-t-elle pas le mal?
Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?
