Job 39
1 Sais-tu quand les chèvres sauvages font leurs petits? Observes-tu les biches quand elles mettent bas?
Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?
2 Comptes-tu les mois pendant lesquels elles portent, Et connais-tu l’époque où elles enfantent?
Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им?
3 Elles se courbent, laissent échapper leur progéniture, Et sont délivrées de leurs douleurs.
Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.
4 Leurs petits prennent de la vigueur et grandissent en plein air, Ils s’éloignent et ne reviennent plus auprès d’elles.
Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.
5 Qui met en liberté l’âne sauvage, Et l’affranchit de tout lien?
Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,
6 J’ai fait du désert son habitation, De la terre salée sa demeure.
За кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?
7 Il se rit du tumulte des villes, Il n’entend pas les cris d’un maître.
Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.
8 Il parcourt les montagnes pour trouver sa pâture, Il est à la recherche de tout ce qui est vert.
Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.
9 Le buffle veut-il être à ton service? Passe-t-il la nuit vers ta crèche?
Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?
10 L’attaches-tu par une corde pour qu’il trace un sillon? Va-t-il après toi briser les mottes des vallées?
Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?
11 Te reposes-tu sur lui, parce que sa force est grande? Lui abandonnes-tu le soin de tes travaux?
Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?
12 Te fies-tu à lui pour la rentrée de ta récolte? Est-ce lui qui doit l’amasser dans ton aire?
Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?
13 L’aile de l’autruche se déploie joyeuse; On dirait l’aile, le plumage de la cigogne.
Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?
14 Mais l’autruche abandonne ses œufs à la terre, Et les fait chauffer sur la poussière;
Защото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,
15 Elle oublie que le pied peut les écraser, Qu’une bête des champs peut les fouler.
А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.
16 Elle est dure envers ses petits comme s’ils n’étaient point à elle; Elle ne s’inquiète pas de l’inutilité de son enfantement.
Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:
17 Car Dieu lui a refusé la sagesse, Il ne lui a pas donné l’intelligence en partage.
Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.
18 Quand elle se lève et prend sa course, Elle se rit du cheval et de son cavalier.
Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.
19 Est-ce toi qui donnes la vigueur au cheval, Et qui revêts son cou d’une crinière flottante?
Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?
20 Le fais-tu bondir comme la sauterelle? Son fier hennissement répand la terreur.
Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.
21 Il creuse le sol et se réjouit de sa force, Il s’élance au-devant des armes;
Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.
22 Il se rit de la crainte, il n’a pas peur, Il ne recule pas en face de l’épée.
Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,
23 Sur lui retentit le carquois, Brillent la lance et le javelot.
Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.
24 Bouillonnant d’ardeur, il dévore la terre, Il ne peut se contenir au bruit de la trompette.
С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.
25 Quand la trompette sonne, il dit: En avant! Et de loin il flaire la bataille, La voix tonnante des chefs et les cris de guerre.
Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.
26 Est-ce par ton intelligence que l’épervier prend son vol, Et qu’il étend ses ailes vers le midi?
Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?
27 Est-ce par ton ordre que l’aigle s’élève, Et qu’il place son nid sur les hauteurs?
При твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?
28 C’est dans les rochers qu’il habite, qu’il a sa demeure, Sur la cime des rochers, sur le sommet des monts.
Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.
29 De là il épie sa proie, Il plonge au loin les regards.
От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.
30 Ses petits boivent le sang; Et là où sont des cadavres, l’aigle se trouve.
И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.
