Job 38
1 L’Éternel répondit à Job du milieu de la tempête et dit:
Тогава Господ отговори на Иова из бурята и каза:
2 Qui est celui qui obscurcit mes desseins Par des discours sans intelligence?
Кой е тогава този, който помрачава Моя съвет С неразумни думи?
3 Ceins tes reins comme un vaillant homme; Je t’interrogerai, et tu m’instruiras.
Опаши сега кръста си като мъж, И ще те попитам; и ти ми изяснявай,
4 Où étais-tu quand je fondais la terre? Dis-le, si tu as de l’intelligence.
Где беше ти, когато основах земята? Извести, ако си разумен:
5 Qui en a fixé les dimensions, le sais-tu? Ou qui a étendu sur elle le cordeau?
Кой определи мерките й? (ако знаеш) Или кой тегли връв за мерене по нея?
6 Sur quoi ses bases sont-elles appuyées? Ou qui en a posé la pierre angulaire,
На какво се вдълбочиха основите й? Или кой положи краеъгълния й камък,
7 Alors que les étoiles du matin éclataient en chants d’allégresse, Et que tous les fils de Dieu poussaient des cris de joie?
Когато звездите на зората пееха заедно, И всички Божии синове възклицаваха от радост?
8 Qui a fermé la mer avec des portes, Quand elle s’élança du sein maternel;
Или кой затвори морето с врати, Когато се устреми та излезе из матка,
9 Quand je fis de la nuée son vêtement, Et de l’obscurité ses langes;
Когато го облякох с облак И го пових с мъгла,
10 Quand je lui imposai ma loi, Et que je lui mis des barrières et des portes;
И поставих му граница от Мене, Турих лостове и врати,
11 Quand je dis: Tu viendras jusqu’ici, tu n’iras pas au-delà; Ici s’arrêtera l’orgueil de tes flots?
И рекох: До тук ще дохождаш, но не по-нататък, И тук ще се спират гордите ти вълни?
12 Depuis que tu existes, as-tu commandé au matin? As-tu montré sa place à l’aurore,
Откак започнаха дните ти заповядал ли си ти на утрото И показал на зората мястото й,
13 Pour qu’elle saisisse les extrémités de la terre, Et que les méchants en soient secoués;
За да обхване краищата на земята, Така щото да се изтърсят от нея злодейците
14 Pour que la terre se transforme comme l’argile qui reçoit une empreinte, Et qu’elle soit parée comme d’un vêtement;
Та да се преобразува тя, както глина под печат, И всичко да изпъква като че ли в облекло,
15 Pour que les méchants soient privés de leur lumière, Et que le bras qui se lève soit brisé?
А от нечестивите да се отнеме виделината им, И издигнатата им мишца да се строши?
16 As-tu pénétré jusqu’aux sources de la mer? T’es-tu promené dans les profondeurs de l’abîme?
Проникнал ли си до изворите на морето? Или ходил ли си да изследваш бездната?
17 Les portes de la mort t’ont-elles été ouvertes? As-tu vu les portes de l’ombre de la mort?
Откриха ли се на тебе вратите на смъртта? Или видял ли си сенчестите врати на смъртта?
18 As-tu embrassé du regard l’étendue de la terre? Parle, si tu sais toutes ces choses.
Схванал ли си широчината на земята? Кажи, ако си разбрал всичко това.
19 Où est le chemin qui conduit au séjour de la lumière? Et les ténèbres, où ont-elles leur demeure?
Где е пътят към обиталището на светлината? И на тъмнината где е мястото й,
20 Peux-tu les saisir à leur limite, Et connaître les sentiers de leur habitation?
За да й заведеш до границата й, И да познаеш пътеките към дома й?
21 Tu le sais, car alors tu étais né, Et le nombre de tes jours est grand!
Без съмнение, ти знаеш, защото тогаз си се родил, И голямо е числото на твоите дни!
22 Es-tu parvenu jusqu’aux amas de neige? As-tu vu les dépôts de grêle,
Влизал ли си в съкровищниците за снега, Или виждал ли си съкровищниците за градушката,
23 Que je tiens en réserve pour les temps de détresse, Pour les jours de guerre et de bataille?
Които пазя за време на скръб, За ден на бой и на война?
24 Par quel chemin la lumière se divise-t-elle, Et le vent d’orient se répand-il sur la terre?
Що е пътят за мястото, гдето се разсява светлината, Или се разпръсва по земята източният вятър?
25 Qui a ouvert un passage à la pluie, Et tracé la route de l’éclair et du tonnerre,
Кой е разцепил водопровод за проливните дъждове, Или път за светкавицата на гръма,
26 Pour que la pluie tombe sur une terre sans habitants, Sur un désert où il n’y a point d’hommes;
За да се докара дъжд върху ненаселена земя, Върху пустинята, гдето няма човек,
27 Pour qu’elle abreuve les lieux solitaires et arides, Et qu’elle fasse germer et sortir l’herbe?
За да насити пустата и запустяла земя. И да направи нежната трева да изникне?
28 La pluie a-t-elle un père? Qui fait naître les gouttes de la rosée?
Дъждът има ли баща? Или кой е родил капките на росата?
29 Du sein de qui sort la glace, Et qui enfante le frimas du ciel,
От чия матка излиза ледът? И кой е родил небесната слана?
30 Pour que les eaux se cachent comme une pierre, Et que la surface de l’abîme soit enchaînée?
Когато водите се втвърдяват като камък, И повърхността на бездната се смръзва.
31 Noues-tu les liens des Pléiades, Ou détaches-tu les cordages de l’Orion?
Ти ли връзваш връзките на Плеадите, Или развързваш въжетата на Ориона?
32 Fais-tu paraître en leur temps les signes du zodiaque, Et conduis-tu la Grande Ourse avec ses petits?
Извеждаш ли Мазарот на времето му? Или управляваш ли Мечката с малките й?
33 Connais-tu les lois du ciel? Règles-tu son pouvoir sur la terre?
Познаваш ли законите на небето? Установяваш ли неговото владичество върху земята?
34 Élèves-tu la voix jusqu’aux nuées, Pour appeler à toi des torrents d’eaux?
Издигаш ли гласа си до облаците, За да те покрият изобилни води?
35 Lances-tu les éclairs? Partent-ils? Te disent-ils: Nous voici?
Изпращаш ли светкавици, та да излизат И да ти казват: Ето ни?
36 Qui a mis la sagesse dans le cœur, Ou qui a donné l’intelligence à l’esprit?
Кой е турил мъдрост в облаците? Или кой е дал разум на гъстите облаци?
37 Qui peut avec sagesse compter les nuages, Et verser les outres des cieux,
Кой с мъдрост брои облаците? Или кой излива небесните мехове
38 Pour que la poussière se mette à ruisseler, Et que les mottes de terre se collent ensemble?
Та да се сгъстява пръстта в куп, И буците да се слепят?
39 Chasses-tu la proie pour la lionne, Et apaises-tu la faim des lionceaux,
Улавят ли лов за лъвицата? Или насищат ли охотата на лъвовите малки,
40 Quand ils sont couchés dans leur tanière, Quand ils sont en embuscade dans leur repaire?
Когато седят в рововете си, И остават в скривалищата за да причакват?
41 Qui prépare au corbeau sa pâture, Quand ses petits crient vers Dieu, Quand ils sont errants et affamés?
Кой приготвя за враната храната й, Когато пилетата й от нямане храна Се скитат и викат към Бога?
