Job 36
1 Élihu continua et dit:
И Елиу продължавайки рече:
2 Attends un peu, et je vais poursuivre, Car j’ai des paroles encore pour la cause de Dieu.
Потърпи ме малко, и ще ти явя, Защото имам още нещо да ти кажа за Бога.
3 Je prendrai mes raisons de haut, Et je prouverai la justice de mon créateur.
Ще черпя знанието си от далеч, И ще дам правда на Създателя си;
4 Sois-en sûr, mes discours ne sont pas des mensonges, Mes sentiments devant toi sont sincères.
Защото наистина думите ми не ще бъдат лъжливи; Един, който е усъвършенствуван в знание, стои пред тебе.
5 Dieu est puissant, mais il ne rejette personne; Il est puissant par la force de son intelligence.
Ето, макар Бог да е мощен, не презира никого, - Макар да е мощен в силата Си да разсъждава.
6 Il ne laisse pas vivre le méchant, Et il fait droit aux malheureux.
Той не запазва живота на нечестивия, А на сиромасите отдава правото.
7 Il ne détourne pas les yeux de dessus les justes, Il les place sur le trône avec les rois, Il les y fait asseoir pour toujours, afin qu’ils soient élevés.
Не оттегля очите Си от праведните, Но даже ги туря и с царе да седят на престол за винаги, И те биват възвишени.
8 Viennent-ils à tomber dans les chaînes, Sont-ils pris dans les liens de l’adversité,
А във вериги, ако са вързани, И хванати с въжета на наскърбление,
9 Il leur dénonce leurs œuvres, Leurs transgressions, leur orgueil;
Тогава им явява делата им И престъпленията им, че са се възгордели,
10 Il les avertit pour leur instruction, Il les exhorte à se détourner de l’iniquité.
Отваря и ухото им за поука, И заповядва да се върнат от беззаконието;
11 S’ils écoutent et se soumettent, Ils achèvent leurs jours dans le bonheur, Leurs années dans la joie.
И ако послужат и служат на Него, Ще прекарат дните си в благополучие И годините си във веселия;
12 S’ils n’écoutent pas, ils périssent par le glaive, Ils expirent dans leur aveuglement.
Но ако не послушат, ще загинат от меч, И ще умрат без мъдрост.
13 Les impies se livrent à la colère, Ils ne crient pas à Dieu quand il les enchaîne;
А нечестивите в сърце питаят яд, Не викат към Бога за помощ когато ти връзва;
14 Ils perdent la vie dans leur jeunesse, Ils meurent comme les débauchés.
Те умират в младост, И животът им угасва между мръсните.
15 Mais Dieu sauve le malheureux dans sa misère, Et c’est par la souffrance qu’il l’avertit.
Той избавя наскърбения чрез скръбта му, И чрез бедствие отваря ушите им
16 Il te retirera aussi de la détresse, Pour te mettre au large, en pleine liberté, Et ta table sera chargée de mets succulents.
И така би извел и тебе из утеснение В широко място, гдето няма теснота; И слаганото на трапезата ти било би пълно с тлъстина.
17 Mais si tu défends ta cause comme un impie, Le châtiment est inséparable de ta cause.
Но ти си пълен със съжденията на нечестивия; Затова съдбата и правосъдието те хващат,
18 Que l’irritation ne t’entraîne pas à la moquerie, Et que la grandeur de la rançon ne te fasse pas dévier!
Внимавай да не би жегата на страданията ти да те подигне против удара; Тогава нито голям откуп би те отървал.
19 Tes cris suffiraient-ils pour te sortir d’angoisse, Et même toutes les forces que tu pourrais déployer?
Ще важи ли викането ти да те извади от бедствие, Или всичките напрежения на силата ти?
20 Ne soupire pas après la nuit, Qui enlève les peuples de leur place.
Не пожелавай нощта, Когато людете изчезват от мястото си.
21 Garde-toi de te livrer au mal, Car la souffrance t’y dispose.
Внимавай! Не пожелавай беззаконието; Защото ти си предпочел това повече от наскърблението.
22 Dieu est grand par sa puissance; Qui saurait enseigner comme lui?
Ето, Бог е възвишен в силата Си; Кой е господар като Него?
23 Qui lui prescrit ses voies? Qui ose dire: Tu fais mal?
Кой Му е предписал пътя Му? Или кой може да Му рече: Извършил си беззаконие?
24 Souviens-toi d’exalter ses œuvres, Que célèbrent tous les hommes.
Помни да възвеличаваш Неговото дело, Което човеците възпяват,
25 Tout homme les contemple, Chacun les voit de loin.
В което всичките човеци се взират, Което човекът гледа от далеч.
26 Dieu est grand, mais sa grandeur nous échappe, Le nombre de ses années est impénétrable.
Ето, Бог е велик, и ние Го не познаваме; Числото на годините Му е неизследимо.
27 Il attire à lui les gouttes d’eau, Il les réduit en vapeur et forme la pluie;
Той привлича водните капки, Които таят в дъжд от парите Му,
28 Les nuages la laissent couler, Ils la répandent sur la foule des hommes.
Които облаците изливат И оросяват върху множество човеци.
29 Et qui comprendra le déchirement de la nuée, Le fracas de sa tente?
Може ли, даже, някой да разбере как се разпростират облаците, Или се произвеждат гърмежите на скинията Му?
30 Voici, il étend autour de lui sa lumière, Et il se cache jusque dans les profondeurs de la mer.
Ето, простира светлината Си около Себе Си, И се покрива с морските дъна.
31 Par ces moyens il juge les peuples, Et il donne la nourriture avec abondance.
(Понеже чрез тия неща съди народите; Дава храна изобилно),
32 Il prend la lumière dans sa main, Il la dirige sur ses adversaires.
Покрива ръцете Си със светкавицата, И заповядва й где да удари;
33 Il s’annonce par un grondement; Les troupeaux pressentent son approche.
Шумът й известява за това, И добитъкът - за пламъка, който възлиза.
