Job 31

1 J’avais fait un pacte avec mes yeux, Et je n’aurais pas arrêté mes regards sur une vierge.

Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?

2 Quelle part Dieu m’eût-il réservée d’en haut? Quel héritage le Tout-Puissant m’eût-il envoyé des cieux?

Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?

3 La ruine n’est-elle pas pour le méchant, Et le malheur pour ceux qui commettent l’iniquité?

Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?

4 Dieu n’a-t-il pas connu mes voies? N’a-t-il pas compté tous mes pas?

Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

5 Si j’ai marché dans le mensonge, Si mon pied a couru vers la fraude,

Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама,

6 Que Dieu me pèse dans des balances justes, Et il reconnaîtra mon intégrité!

(Но нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)

7 Si mon pas s’est détourné du droit chemin, Si mon cœur a suivi mes yeux, Si quelque souillure s’est attachée à mes mains,

Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако е залепило петно на ръцете ми,

8 Que je sème et qu’un autre moissonne, Et que mes rejetons soient déracinés!

То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми

9 Si mon cœur a été séduit par une femme, Si j’ai fait le guet à la porte de mon prochain,

Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,

10 Que ma femme tourne la meule pour un autre, Et que d’autres la déshonorent!

То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;

11 Car c’est un crime, Un forfait que punissent les juges;

Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;

12 C’est un feu qui dévore jusqu’à la ruine, Et qui aurait détruit toute ma richesse.

Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.

13 Si j’ai méprisé le droit de mon serviteur ou de ma servante Lorsqu’ils étaient en contestation avec moi,

Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,

14 Qu’ai-je à faire, quand Dieu se lève? Qu’ai-je à répondre, quand il châtie?

То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?

15 Celui qui m’a créé dans le ventre de ma mère ne l’a-t-il pas créé? Le même Dieu ne nous a-t-il pas formés dans le sein maternel?

Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същия ли ни образува в утробата?

16 Si j’ai refusé aux pauvres ce qu’ils demandaient, Si j’ai fait languir les yeux de la veuve,

Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,

17 Si j’ai mangé seul mon pain, Sans que l’orphelin en ait eu sa part,

Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него,

18 Moi qui l’ai dès ma jeunesse élevé comme un père, Moi qui dès ma naissance ai soutenu la veuve;

(Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата; )

19 Si j’ai vu le malheureux manquer de vêtements, L’indigent n’avoir point de couverture,

Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,

20 Sans que ses reins m’aient béni, Sans qu’il ait été réchauffé par la toison de mes agneaux;

И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;

21 Si j’ai levé la main contre l’orphelin, Parce que je me sentais un appui dans les juges;

Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;

22 Que mon épaule se détache de sa jointure, Que mon bras tombe et qu’il se brise!

То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;

23 Car les châtiments de Dieu m’épouvantent, Et je ne puis rien devant sa majesté.

Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

24 Si j’ai mis dans l’or ma confiance, Si j’ai dit à l’or: Tu es mon espoir;

Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;

25 Si je me suis réjoui de la grandeur de mes biens, De la quantité des richesses que j’avais acquises;

Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;

26 Si j’ai regardé le soleil quand il brillait, La lune quand elle s’avançait majestueuse,

Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,

27 Et si mon cœur s’est laissé séduire en secret, Si ma main s’est portée sur ma bouche;

Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;

28 C’est encore un crime que doivent punir les juges, Et j’aurais renié le Dieu d’en haut!

И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.

29 Si j’ai été joyeux du malheur de mon ennemi, Si j’ai sauté d’allégresse quand les revers l’ont atteint,

Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло,

30 Moi qui n’ai pas permis à ma langue de pécher, De demander sa mort avec imprécation;

(Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да иксам живота му с проклетия);

31 Si les gens de ma tente ne disaient pas: Où est celui qui n’a pas été rassasié de sa viande?

Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?

32 Si l’étranger passait la nuit dehors, Si je n’ouvrais pas ma porte au voyageur;

(Чужденец не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);

33 Si, comme les hommes, j’ai caché mes transgressions, Et renfermé mes iniquités dans mon sein,

Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,

34 Parce que j’avais peur de la multitude, Parce que je craignais le mépris des familles, Me tenant à l’écart et n’osant franchir ma porte…

Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата;

35 Oh! Qui me fera trouver quelqu’un qui m’écoute? Voilà ma défense toute signée: Que le Tout-Puissant me réponde! Qui me donnera la plainte écrite par mon adversaire?

(О, да имаше някой да ме слуша! - Ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори!- И да имах акта който противникът ми е написал!

36 Je porterai son écrit sur mon épaule, Je l’attacherai sur mon front comme une couronne;

Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!

37 Je lui rendrai compte de tous mes pas, Je m’approcherai de lui comme un prince.

Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да се приближа при него-)

38 Si ma terre crie contre moi, Et que ses sillons versent des larmes;

Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;

39 Si j’en ai mangé le produit sans l’avoir payée, Et que j’aie attristé l’âme de ses anciens maîtres;

Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;

40 Qu’il y croisse des épines au lieu de froment, Et de l’ivraie au lieu d’orge! Fin des paroles de Job.

Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.