Job 30
1 Et maintenant!… je suis la risée de plus jeunes que moi, De ceux dont je dédaignais de mettre les pères Parmi les chiens de mon troupeau.
Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
2 Mais à quoi me servirait la force de leurs mains? Ils sont incapables d’atteindre la vieillesse.
Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
3 Desséchés par la misère et la faim, Ils fuient dans les lieux arides, Depuis longtemps abandonnés et déserts;
От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
4 Ils arrachent près des arbrisseaux les herbes sauvages, Et ils n’ont pour pain que la racine des genêts.
Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
5 On les chasse du milieu des hommes, On crie après eux comme après des voleurs.
Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.
6 Ils habitent dans d’affreuses vallées, Dans les cavernes de la terre et dans les rochers;
Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
7 Ils hurlent parmi les buissons, Ils se rassemblent sous les ronces.
Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;
8 Êtres vils et méprisés, On les repousse du pays.
Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
9 Et maintenant, je suis l’objet de leurs chansons, Je suis en butte à leurs propos.
А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
10 Ils ont horreur de moi, ils se détournent, Ils me crachent au visage.
Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
11 Ils n’ont plus de retenue et ils m’humilient, Ils rejettent tout frein devant moi.
Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.
12 Ces misérables se lèvent à ma droite et me poussent les pieds, Ils se fraient contre moi des sentiers pour ma ruine;
Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,
13 Ils détruisent mon propre sentier et travaillent à ma perte, Eux à qui personne ne viendrait en aide;
Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
14 Ils arrivent comme par une large brèche, Ils se précipitent sous les craquements.
Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.
15 Les terreurs m’assiègent; Ma gloire est emportée comme par le vent, Mon bonheur a passé comme un nuage.
Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
16 Et maintenant, mon âme s’épanche en mon sein, Les jours de la souffrance m’ont saisi.
И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
17 La nuit me perce et m’arrache les os, La douleur qui me ronge ne se donne aucun repos,
През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
18 Par la violence du mal mon vêtement perd sa forme, Il se colle à mon corps comme ma tunique.
Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.
19 Dieu m’a jeté dans la boue, Et je ressemble à la poussière et à la cendre.
Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
20 Je crie vers toi, et tu ne me réponds pas; Je me tiens debout, et tu me lances ton regard.
Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
21 Tu deviens cruel contre moi, Tu me combats avec la force de ta main.
Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
22 Tu me soulèves, tu me fais voler au-dessus du vent, Et tu m’anéantis au bruit de la tempête.
Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
23 Car, je le sais, tu me mènes à la mort, Au rendez-vous de tous les vivants.
Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
24 Mais celui qui va périr n’étend-il pas les mains? Celui qui est dans le malheur n’implore-t-il pas du secours?
Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
25 N’avais-je pas des larmes pour l’infortuné? Mon cœur n’avait-il pas pitié de l’indigent?
Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
26 J’attendais le bonheur, et le malheur est arrivé; J’espérais la lumière, et les ténèbres sont venues.
Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
27 Mes entrailles bouillonnent sans relâche, Les jours de la calamité m’ont surpris.
Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
28 Je marche noirci, mais non par le soleil; Je me lève en pleine assemblée, et je crie.
Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
29 Je suis devenu le frère des chacals, Le compagnon des autruches.
Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
30 Ma peau noircit et tombe, Mes os brûlent et se dessèchent.
Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
31 Ma harpe n’est plus qu’un instrument de deuil, Et mon chalumeau ne peut rendre que des sons plaintifs.
Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.
