Job 3
1 Après cela, Job ouvrit la bouche et maudit le jour de sa naissance.
След това Иов отвори устата си та прокле деня си.
2 Il prit la parole et dit:
Иов, проговаряйки, рече:
3 Périsse le jour où je suis né, Et la nuit qui dit: Un enfant mâle est conçu!
Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.
4 Ce jour! Qu’il se change en ténèbres, Que Dieu n’en ait point souci dans le ciel, Et que la lumière ne rayonne plus sur lui!
Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.
5 Que l’obscurité et l’ombre de la mort s’en emparent, Que des nuées établissent leur demeure au-dessus de lui, Et que de noirs phénomènes l’épouvantent!
Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.
6 Cette nuit! Que les ténèbres en fassent leur proie, Qu’elle disparaisse de l’année, Qu’elle ne soit plus comptée parmi les mois!
Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.
7 Que cette nuit devienne stérile, Que l’allégresse en soit bannie!
Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.
8 Qu’elle soit maudite par ceux qui maudissent les jours, Par ceux qui savent exciter le léviathan!
Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.
9 Que les étoiles de son crépuscule s’obscurcissent, Qu’elle attende en vain la lumière, Et qu’elle ne voie point les paupières de l’aurore!
Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;
10 Car elle n’a pas fermé le sein qui me conçut, Ni dérobé la souffrance à mes regards.
Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.
11 Pourquoi ne suis-je pas mort dans le ventre de ma mère? Pourquoi n’ai-je pas expiré au sortir de ses entrailles?
Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?
12 Pourquoi ai-je trouvé des genoux pour me recevoir, Et des mamelles pour m’allaiter?
Защо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?
13 Je serais couché maintenant, je serais tranquille, Je dormirais, je reposerais,
Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.
14 Avec les rois et les grands de la terre, Qui se bâtirent des mausolées,
Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;
15 Avec les princes qui avaient de l’or, Et qui remplirent d’argent leurs demeures.
Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;
16 Ou je n’existerais pas, je serais comme un avorton caché, Comme des enfants qui n’ont pas vu la lumière.
Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.
17 Là ne s’agitent plus les méchants, Et là se reposent ceux qui sont fatigués et sans force;
Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.
18 Les captifs sont tous en paix, Ils n’entendent pas la voix de l’oppresseur;
Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,
19 Le petit et le grand sont là, Et l’esclave n’est plus soumis à son maître.
Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,
20 Pourquoi donne-t-il la lumière à celui qui souffre, Et la vie à ceux qui ont l’amertume dans l’âme,
Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,
21 Qui espèrent en vain la mort, Et qui la convoitent plus qu’un trésor,
Които копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища,
22 Qui seraient transportés de joie Et saisis d’allégresse, s’ils trouvaient le tombeau?
Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?
23 A l’homme qui ne sait où aller, Et que Dieu cerne de toutes parts?
Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?
24 Mes soupirs sont ma nourriture, Et mes cris se répandent comme l’eau.
Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.
25 Ce que je crains, c’est ce qui m’arrive; Ce que je redoute, c’est ce qui m’atteint.
Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.
26 Je n’ai ni tranquillité, ni paix, ni repos, Et le trouble s’est emparé de moi.
Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.
