Job 29
1 Job prit de nouveau la parole sous forme sentencieuse et dit:
И Иов още продължи беседата си като казваше:
2 Oh! Que ne puis-je être comme aux mois du passé, Comme aux jours où Dieu me gardait,
О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
3 Quand sa lampe brillait sur ma tête, Et que sa lumière me guidait dans les ténèbres!
Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
4 Que ne suis-je comme aux jours de ma vigueur, Où Dieu veillait en ami sur ma tente,
Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
5 Quand le Tout-Puissant était encore avec moi, Et que mes enfants m’entouraient;
Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
6 Quand mes pieds se baignaient dans la crème Et que le rocher répandait près de moi des ruisseaux d’huile!
Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
7 Si je sortais pour aller à la porte de la ville, Et si je me faisais préparer un siège dans la place,
Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
8 Les jeunes gens se retiraient à mon approche, Les vieillards se levaient et se tenaient debout.
Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
9 Les princes arrêtaient leurs discours, Et mettaient la main sur leur bouche;
Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
10 La voix des chefs se taisait, Et leur langue s’attachait à leur palais.
Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
11 L’oreille qui m’entendait me disait heureux, L’œil qui me voyait me rendait témoignage;
Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
12 Car je sauvais le pauvre qui implorait du secours, Et l’orphelin qui manquait d’appui.
Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
13 La bénédiction du malheureux venait sur moi; Je remplissais de joie le cœur de la veuve.
Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
14 Je me revêtais de la justice et je lui servais de vêtement, J’avais ma droiture pour manteau et pour turban.
Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
15 J’étais l’œil de l’aveugle Et le pied du boiteux.
Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
16 J’étais le père des misérables, J’examinais la cause de l’inconnu;
Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
17 Je brisais la mâchoire de l’injuste, Et j’arrachais de ses dents la proie.
Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
18 Alors je disais: Je mourrai dans mon nid, Mes jours seront abondants comme le sable;
Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
19 L’eau pénétrera dans mes racines, La rosée passera la nuit sur mes branches;
Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
20 Ma gloire reverdira sans cesse, Et mon arc rajeunira dans ma main.
Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
21 On m’écoutait et l’on restait dans l’attente, On gardait le silence devant mes conseils.
Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
22 Après mes discours, nul ne répliquait, Et ma parole était pour tous une bienfaisante rosée;
Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
23 Ils comptaient sur moi comme sur la pluie, Ils ouvraient la bouche comme pour une pluie du printemps.
За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
24 Je leur souriais quand ils perdaient courage, Et l’on ne pouvait chasser la sérénité de mon front.
Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.
25 J’aimais à aller vers eux, et je m’asseyais à leur tête; J’étais comme un roi au milieu d’une troupe, Comme un consolateur auprès des affligés.
Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.
