Job 19
1 Job prit la parole et dit:
Тогава Иов в отговор рече:
2 Jusques à quand affligerez-vous mon âme, Et m’écraserez-vous de vos discours?
До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
3 Voilà dix fois que vous m’outragez; N’avez-vous pas honte de m’étourdir ainsi?
Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
4 Si réellement j’ai péché, Seul j’en suis responsable.
Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
5 Pensez-vous me traiter avec hauteur? Pensez-vous démontrer que je suis coupable?
Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
6 Sachez alors que c’est Dieu qui me poursuit, Et qui m’enveloppe de son filet.
Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
7 Voici, je crie à la violence, et nul ne répond; J’implore justice, et point de justice!
Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
8 Il m’a fermé toute issue, et je ne puis passer; Il a répandu des ténèbres sur mes sentiers.
Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
9 Il m’a dépouillé de ma gloire, Il a enlevé la couronne de ma tête.
Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
10 Il m’a brisé de toutes parts, et je m’en vais; Il a arraché mon espérance comme un arbre.
Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
11 Il s’est enflammé de colère contre moi, Il m’a traité comme l’un de ses ennemis.
Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
12 Ses troupes se sont de concert mises en marche, Elles se sont frayées leur chemin jusqu’à moi, Elles ont campé autour de ma tente.
Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
13 Il a éloigné de moi mes frères, Et mes amis se sont détournés de moi;
Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
14 Je suis abandonné de mes proches, Je suis oublié de mes intimes.
Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
15 Je suis un étranger pour mes serviteurs et mes servantes, Je ne suis plus à leurs yeux qu’un inconnu.
Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
16 J’appelle mon serviteur, et il ne répond pas; Je le supplie de ma bouche, et c’est en vain.
Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.
17 Mon humeur est à charge à ma femme, Et ma plainte aux fils de mes entrailles.
Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.
18 Je suis méprisé même par des enfants; Si je me lève, je reçois leurs insultes.
И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
19 Ceux que j’avais pour confidents m’ont en horreur, Ceux que j’aimais se sont tournés contre moi.
Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
20 Mes os sont attachés à ma peau et à ma chair; Il ne me reste que la peau des dents.
Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.
21 Ayez pitié, ayez pitié de moi, vous, mes amis! Car la main de Dieu m’a frappé.
Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
22 Pourquoi me poursuivre comme Dieu me poursuit? Pourquoi vous montrer insatiables de ma chair?
Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
23 Oh! Je voudrais que mes paroles fussent écrites, Qu’elles fussent écrites dans un livre;
О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
24 Je voudrais qu’avec un burin de fer et avec du plomb Elles fussent pour toujours gravées dans le roc…
Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
25 Mais je sais que mon rédempteur est vivant, Et qu’il se lèvera le dernier sur la terre.
Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
26 Quand ma peau sera détruite, il se lèvera; Quand je n’aurai plus de chair, je verrai Dieu.
И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:
27 Je le verrai, et il me sera favorable; Mes yeux le verront, et non ceux d’un autre; Mon âme languit d’attente au-dedans de moi.
Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.
28 Vous direz alors: Pourquoi le poursuivions-nous? Car la justice de ma cause sera reconnue.
Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!
29 Craignez pour vous le glaive: Les châtiments par le glaive sont terribles! Et sachez qu’il y a un jugement.
Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.
