Job 16
1 Job prit la parole et dit:
Тогава Иов в отговор рече:
2 J’ai souvent entendu pareilles choses; Vous êtes tous des consolateurs fâcheux.
Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.
3 Quand finiront ces discours en l’air? Pourquoi cette irritation dans tes réponses?
Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост, та отговаряш?
4 Moi aussi, je pourrais parler comme vous, Si vous étiez à ma place: Je vous accablerais de paroles, Je secouerais sur vous la tête,
И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.
5 Je vous fortifierais de la bouche, Je remuerais les lèvres pour vous soulager.
Но аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата си от устните ми би олекчила скръбта ви.
6 Si je parle, mes souffrances ne seront point calmées, Si je me tais, en quoi seront-elles moindres?
Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?
7 Maintenant, hélas! Il m’a épuisé… Tu as ravagé toute ma maison;
Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.
8 Tu m’as saisi, pour témoigner contre moi; Ma maigreur se lève, et m’accuse en face.
Набръчкал си ме в свидетелство против мене; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.
9 Il me déchire et me poursuit dans sa fureur, Il grince des dents contre moi, Il m’attaque et me perce de son regard.
Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.
10 Ils ouvrent la bouche pour me dévorer, Ils m’insultent et me frappent les joues, Ils s’acharnent tous après moi.
Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.
11 Dieu me livre à la merci des impies, Il me précipite entre les mains des méchants.
Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.
12 J’étais tranquille, et il m’a secoué, Il m’a saisi par la nuque et m’a brisé, Il a tiré sur moi comme à un but.
Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.
13 Ses traits m’environnent de toutes parts; Il me perce les reins sans pitié, Il répand ma bile sur la terre.
Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.
14 Il me fait brèche sur brèche, Il fond sur moi comme un guerrier.
Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.
15 J’ai cousu un sac sur ma peau; J’ai roulé ma tête dans la poussière.
Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта.
16 Les pleurs ont altéré mon visage; L’ombre de la mort est sur mes paupières.
Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,
17 Je n’ai pourtant commis aucune violence, Et ma prière fut toujours pure.
Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.
18 O terre, ne couvre point mon sang, Et que mes cris prennent librement leur essor!
О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.
19 Déjà maintenant, mon témoin est dans le ciel, Mon témoin est dans les lieux élevés.
Ето и сега, свидетелят ми е на небеса, И свидетелството ми във височините.
20 Mes amis se jouent de moi; C’est Dieu que j’implore avec larmes.
Моите приятели ми се присмиват; Но окото ми рони сълзи към Бога,
21 Puisse-t-il donner à l’homme raison contre Dieu, Et au fils de l’homme contre ses amis!
Дано Той сам защити човека пред Бога. И човешкия син пред ближния му!
22 Car le nombre de mes années touche à son terme, Et je m’en irai par un sentier d’où je ne reviendrai pas.
Защото като се изминат малко години Аз ще отида на път, отгдето няма да се върна.
