Job 15
1 Éliphaz de Théman prit la parole et dit:
Тогава теманецът Елифад в отговор рече:
2 Le sage répond-il par un vain savoir? Se gonfle-t-il la poitrine du vent d’orient?
Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?
3 Est-ce par d’inutiles propos qu’il se défend? Est-ce par des discours qui ne servent à rien?
С празни думи ли се препира И с безполезни речи?
4 Toi, tu détruis même la crainte de Dieu, Tu anéantis tout mouvement de piété devant Dieu.
Наистина ти унищожаваш страха от Бога, И намаляваш моленето пред Него.
5 Ton iniquité dirige ta bouche, Et tu prends le langage des hommes rusés.
Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.
6 Ce n’est pas moi, c’est ta bouche qui te condamne. Ce sont tes lèvres qui déposent contre toi.
Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.
7 Es-tu né le premier des hommes? As-tu été enfanté avant les collines?
Ти ли си първородният човек? Или създаден ли си преди хълмите?
8 As-tu reçu les confidences de Dieu? As-tu dérobé la sagesse à ton profit?
Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?
9 Que sais-tu que nous ne sachions pas? Quelle connaissance as-tu que nous n’ayons pas?
Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?
10 Il y a parmi nous des cheveux blancs, des vieillards, Plus riches de jours que ton père.
Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.
11 Tiens-tu pour peu de chose les consolations de Dieu, Et les paroles qui doucement se font entendre à toi?…
Божиите утешения и меките Му към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?
12 Où ton cœur t’entraîne-t-il, Et que signifie ce roulement de tes yeux?
Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,
13 Quoi! C’est contre Dieu que tu tournes ta colère Et que ta bouche exhale de pareils discours!
Та обръщаш духа си против Бога, И изпущаш такива думи из устата си?
14 Qu’est-ce que l’homme, pour qu’il soit pur? Celui qui est né de la femme peut-il être juste?
Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?
15 Si Dieu n’a pas confiance en ses saints, Si les cieux ne sont pas purs devant lui,
Ето, на светите Си ангели Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;
16 Combien moins l’être abominable et pervers, L’homme qui boit l’iniquité comme l’eau!
Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда, като вода!
17 Je vais te parler, écoute-moi! Je raconterai ce que j’ai vu,
Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,
18 Ce que les sages ont fait connaître, Ce qu’ils ont révélé, l’ayant appris de leurs pères.
(Което мъдрите не скриха, но възвестиха, Както бяха чули от бащите си;
19 A eux seuls appartenait le pays, Et parmi eux nul étranger n’était encore venu.
На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях; )
20 Le méchant passe dans l’angoisse tous les jours de sa vie, Toutes les années qui sont le partage de l’impie.
Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.
21 La voix de la terreur retentit à ses oreilles; Au sein de la paix, le dévastateur va fondre sur lui;
Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителят;
22 Il n’espère pas échapper aux ténèbres, Il voit l’épée qui le menace;
Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;
23 Il court çà et là pour chercher du pain, Il sait que le jour des ténèbres l’attend.
Скита се да търси хляб, казвайки: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;
24 La détresse et l’angoisse l’épouvantent, Elles l’assaillent comme un roi prêt à combattre;
Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват.
25 Car il a levé la main contre Dieu, Il a bravé le Tout-Puissant,
Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,
26 Il a eu l’audace de courir à lui Sous le dos épais de ses boucliers.
Спусна се на Него с корав врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.
27 Il avait le visage couvert de graisse, Les flancs chargés d’embonpoint;
Понеже покри лицето си с тлъстината си, И, затлъсти кръста си,
28 Et il habite des villes détruites, Des maisons abandonnées, Sur le point de tomber en ruines.
Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.
29 Il ne s’enrichira plus, sa fortune ne se relèvera pas, Sa prospérité ne s’étendra plus sur la terre.
Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.
30 Il ne pourra se dérober aux ténèbres, La flamme consumera ses rejetons, Et Dieu le fera périr par le souffle de sa bouche.
Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на Божиите уста ще бъде завлечен.
31 S’il a confiance dans le mal, il se trompe, Car le mal sera sa récompense.
Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.
32 Elle arrivera avant le terme de ses jours, Et son rameau ne verdira plus.
Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,
33 Il sera comme une vigne dépouillée de ses fruits encore verts, Comme un olivier dont on a fait tomber les fleurs.
Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.
34 La maison de l’impie deviendra stérile, Et le feu dévorera la tente de l’homme corrompu.
Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.
35 Il conçoit le mal et il enfante le mal, Il mûrit dans son sein des fruits qui le trompent.
Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.
