Job 13
1 Voici, mon œil a vu tout cela, Mon oreille l’a entendu et y a pris garde.
Ето, моето око е видяло всичко това, Ухото ми е чуло и го е разбрало.
2 Ce que vous savez, je le sais aussi, Je ne vous suis point inférieur.
Което знаете вие, това зная и аз; Не съм по-долен от вас.
3 Mais je veux parler au Tout-Puissant, Je veux plaider ma cause devant Dieu;
Но аз бих говорил на Всемогъщия, И желая да разисквам с Бога;
4 Car vous, vous n’imaginez que des faussetés, Vous êtes tous des médecins de néant.
Защото вие сте измислители на лъжа; Всинца сте безполезни лекари.
5 Que n’avez-vous gardé le silence? Vous auriez passé pour avoir de la sagesse.
Дано млъкнехте съвсем! И това щеше да ви бъде за мъдрост.
6 Écoutez, je vous prie, ma défense, Et soyez attentifs à la réplique de mes lèvres.
Слушайте сега доводите ми, И дайте внимание в жалбата на устните ми.
7 Direz-vous en faveur de Dieu ce qui est injuste, Et pour le soutenir alléguerez-vous des faussetés?
Заради Бога несправедливо ли ще говорите? Заради Него измама ли ще изкажете?
8 Voulez-vous avoir égard à sa personne? Voulez-vous plaider pour Dieu?
Заради Него пристрастие ли ще покажете? Заради Бога ще се съдите ли?
9 S’il vous sonde, vous approuvera-t-il? Ou le tromperez-vous comme on trompe un homme?
Добро ли е да ви изпита Той? Или ще можете да Го излъжете, както лъжат човека?
10 Certainement il vous condamnera, Si vous n’agissez en secret que par égard pour sa personne.
Той непременно ще ви изобличи, Ако тайно показвате пристрастие.
11 Sa majesté ne vous épouvantera-t-elle pas? Sa terreur ne tombera-t-elle pas sur vous?
Величието Му не ще ли ви уплаши? И ужасът Му не ще ли да ви нападне?
12 Vos sentences sont des sentences de cendre, Vos retranchements sont des retranchements de boue.
Вашите паметни думи стават пред Него поговорки от пепел; Защитата ви става укрепление от кал.
13 Taisez-vous, laissez-moi, je veux parler! Il m’en arrivera ce qu’il pourra.
Млъкнете! оставете ме и аз да говоря; И нека дойде върху мене каквото ще.
14 Pourquoi saisirais-je ma chair entre les dents? J’exposerai plutôt ma vie.
Каквото и да стане, ще взема месата си в зъбите си, И ще туря живота в шепата си.
15 Voici, il me tuera; je n’ai rien à espérer; Mais devant lui je défendrai ma conduite.
Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам; Но пак ще защитя пътищата си пред Него.
16 Cela même peut servir à mon salut, Car un impie n’ose paraître en sa présence.
Даже това ще ми бъде спасение, Че нечестив човек няма да дойде пред Него.
17 Écoutez, écoutez mes paroles, Prêtez l’oreille à ce que je vais dire.
Послушайте внимателно думата ми; И изявлението ми нека бъде в ушите ви.
18 Me voici prêt à plaider ma cause; Je sais que j’ai raison.
Ето сега, аз съм наредил делото си; Зная, че ще се оправдая.
19 Quelqu’un disputera-t-il contre moi? Alors je me tais, et je veux mourir.
Кой е оня, който ще се съди с мене? Защото, ако млъкна, сега ще издъхна.
20 Seulement, accorde-moi deux choses Et je ne me cacherai pas loin de ta face:
Само две неща не ми направяй, Тогава не ще се скрия от лицето Ти,
21 Retire ta main de dessus moi, Et que tes terreurs ne me troublent plus.
Не отказвай да оттеглиш ръката Си от мене, И нека ме не уплаши ужасът Ти.
22 Puis appelle, et je répondrai, Ou si je parle, réponds-moi!
Тогава Ти повикай, и аз ще Ти отговоря; Или аз да говоря, и ти ми отговори.
23 Quel est le nombre de mes iniquités et de mes péchés? Fais-moi connaître mes transgressions et mes péchés.
Колко са беззаконията ми и греховете ми? Яви ми престъплението ми и греха ми.
24 Pourquoi caches-tu ton visage, Et me prends-tu pour ton ennemi?
Защо криеш лицето Си, И ме считаш за Свой неприятел?
25 Veux-tu frapper une feuille agitée? Veux-tu poursuivre une paille desséchée?
Ще изморяваш ли лист отвяван? И ще гониш ли суха плява?
26 Pourquoi m’infliger d’amères souffrances, Me punir pour des fautes de jeunesse?
Защо пишеш горести против мене, И ме правиш да наследявам беззаконията на младостта си,
27 Pourquoi mettre mes pieds dans les ceps, Surveiller tous mes mouvements, Tracer une limite à mes pas,
И туряш нозете ми в клада, И наблюдаваш всичките ми пътища, Забелязваш дирите на нозете ми?
28 Quand mon corps tombe en pourriture, Comme un vêtement que dévore la teigne?
При все, че аз като гнила вещ тлея, Като дреха от молец изядена.
