Job 12
1 Job prit la parole et dit:
Тогава Иов в отговор рече:
2 On dirait, en vérité, que le genre humain c’est vous, Et qu’avec vous doit mourir la sagesse.
Наистина само вие сте люде, И с вас ще умре мъдростта!
3 J’ai tout aussi bien que vous de l’intelligence, moi, Je ne vous suis point inférieur; Et qui ne sait les choses que vous dites?
Но и аз имам разум както и вие; Не съм по-долен от вас; И такива работи, кой ги не знае?
4 Je suis pour mes amis un objet de raillerie, Quand j’implore le secours de Dieu; Le juste, l’innocent, un objet de raillerie!
Станах за поругание на ближния си, Човек, който призовавах Бога, и Той му отговаряше, - Праведният, непорочният човек стана за поругание!
5 Au malheur le mépris! C’est la devise des heureux; A celui dont le pied chancelle est réservé le mépris.
Тоя, чиито нозе са близо до подхлъзване, Е като презрян светилник в мисълта на благополучния.
6 Il y a paix sous la tente des pillards, Sécurité pour ceux qui offensent Dieu, Pour quiconque se fait un dieu de sa force.
Шатрите на разбойниците са в благоденствие, И тия, които разгневяват Бога, са в безопасност; Бог докарва изобилие в ръцете им.
7 Interroge les bêtes, elles t’instruiront, Les oiseaux du ciel, ils te l’apprendront;
Но попитай сега животните, и те ще те научат, И въздушните птици, и те ще ти кажат;
8 Parle à la terre, elle t’instruira; Et les poissons de la mer te le raconteront.
Или говори на земята, и тя ще те научи, И морските риби ще ти изявят.
9 Qui ne reconnaît chez eux la preuve Que la main de l’Éternel a fait toutes choses?
От всички тия кой не разбира, Че ръката на Господа е сторила това?
10 Il tient dans sa main l’âme de tout ce qui vit, Le souffle de toute chair d’homme.
В Чиято ръка е душата на всичко живо, И дишането на цялото човечество.
11 L’oreille ne discerne-t-elle pas les paroles, Comme le palais savoure les aliments?
Ухото не изпитва ли думите Както небцето вкусва ястието си?
12 Dans les vieillards se trouve la sagesse, Et dans une longue vie l’intelligence.
Мъдростта е у белокосите, казвате вие, И разумът в дългия живот.
13 En Dieu résident la sagesse et la puissance. Le conseil et l’intelligence lui appartiennent.
А у Бога е мъдростта и силата; Той има разсъждение и разум.
14 Ce qu’il renverse ne sera point rebâti, Celui qu’il enferme ne sera point délivré.
Ето, Той събаря, и не съгражда вече; Затваря човека, и не му се отваря.
15 Il retient les eaux et tout se dessèche; Il les lâche, et la terre en est dévastée.
Ето, задържа водите, и пресъхват; Пуща ги пак, и изравят земята.
16 Il possède la force et la prudence; Il maîtrise celui qui s’égare ou fait égarer les autres.
У Него е силата и мъдростта; Негов е измаменият и измамникът.
17 Il emmène captifs les conseillers; Il trouble la raison des juges.
Закарва съветниците ограбени, И прави съдиите глупави.
18 Il délie la ceinture des rois, Il met une corde autour de leurs reins.
Разпасва пояса на царете, И опасва кръста им с въже.
19 Il emmène captifs les sacrificateurs; Il fait tomber les puissants.
Закарва първенците ограбени, И поваля силните.
20 Il ôte la parole à ceux qui ont de l’assurance; Il prive de jugement les vieillards.
Отнема думата от ползуващите се с доверие, И взема ума на старейшините.
21 Il verse le mépris sur les grands; Il relâche la ceinture des forts.
Излива презрение върху князете, И ослабва силата на яките.
22 Il met à découvert ce qui est caché dans les ténèbres, Il produit à la lumière l’ombre de la mort.
Открива дълбоки работи из тъмнината, И изважда на видело мрачната сянка.
23 Il donne de l’accroissement aux nations, et il les anéantit; Il les étend au loin, et il les ramène dans leurs limites.
Умножава народите, и погубва ги, Разширява народите, и стеснява ги.
24 Il enlève l’intelligence aux chefs des peuples, Il les fait errer dans les déserts sans chemin;
Отнема бодростта на началниците на земните жители, И прави ги да се скитат по непроходна пустиня;
25 Ils tâtonnent dans les ténèbres, et ne voient pas clair; Il les fait errer comme des gens ivres.
Пипат в тъмнината без виделина, И прави ги да залитат като пиян.
