Job 10
1 Mon âme est dégoûtée de la vie! Je donnerai cours à ma plainte, Je parlerai dans l’amertume de mon âme.
Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.
2 Je dis à Dieu: Ne me condamne pas! Fais-moi savoir pourquoi tu me prends à partie!
Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.
3 Te paraît-il bien de maltraiter, De repousser l’ouvrage de tes mains, Et de faire briller ta faveur sur le conseil des méchants?
Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?
4 As-tu des yeux de chair, Vois-tu comme voit un homme?
Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?
5 Tes jours sont-ils comme les jours de l’homme, Et tes années comme ses années,
Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,
6 Pour que tu recherches mon iniquité, Pour que tu t’enquières de mon péché,
Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,
7 Sachant bien que je ne suis pas coupable, Et que nul ne peut me délivrer de ta main?
При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?
8 Tes mains m’ont formé, elles m’ont créé, Elles m’ont fait tout entier… Et tu me détruirais!
Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?
9 Souviens-toi que tu m’as façonné comme de l’argile; Voudrais-tu de nouveau me réduire en poussière?
Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?
10 Ne m’as-tu pas coulé comme du lait? Ne m’as-tu pas caillé comme du fromage?
Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
11 Tu m’as revêtu de peau et de chair, Tu m’as tissé d’os et de nerfs;
С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;
12 Tu m’as accordé ta grâce avec la vie, Tu m’as conservé par tes soins et sous ta garde.
Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.
13 Voici néanmoins ce que tu cachais dans ton cœur, Voici, je le sais, ce que tu as résolu en toi-même.
Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;
14 Si je pèche, tu m’observes, Tu ne pardonnes pas mon iniquité.
Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,
15 Suis-je coupable, malheur à moi! Suis-je innocent, je n’ose lever la tête, Rassasié de honte et absorbé dans ma misère.
Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,
16 Et si j’ose la lever, tu me poursuis comme un lion, Tu me frappes encore par des prodiges.
Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.
17 Tu m’opposes de nouveaux témoins, Tu multiplies tes fureurs contre moi, Tu m’assailles d’une succession de calamités.
Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.
18 Pourquoi m’as-tu fait sortir du sein de ma mère? Je serais mort, et aucun œil ne m’aurait vu;
Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;
19 Je serais comme si je n’eusse pas existé, Et j’aurais passé du ventre de ma mère au sépulcre.
Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.
20 Mes jours ne sont-ils pas en petit nombre? Qu’il me laisse, Qu’il se retire de moi, et que je respire un peu,
Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко
21 Avant que je m’en aille, pour ne plus revenir, Dans le pays des ténèbres et de l’ombre de la mort,
Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,
22 Pays d’une obscurité profonde, Où règnent l’ombre de la mort et la confusion, Et où la lumière est semblable aux ténèbres.
Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.
