Isaïe 24
1 Voici, l’Éternel dévaste le pays et le rend désert, Il en bouleverse la face et en disperse les habitants.
Ето, Господ изпразва земята и я запустява, Превръща я разпръсва жителите й.
2 Et il en est du sacrificateur comme du peuple, Du maître comme du serviteur, De la maîtresse comme de la servante, Du vendeur comme de l’acheteur, Du prêteur comme de l’emprunteur, Du créancier comme du débiteur.
И ще стане, както на людете, така и на свещеника; Както на слугата така и на господаря му; Както на слугинята, така и на господарката й; Както на купувача, така и на продавача; Както на земеделеца, така и на заемача; Както на приемача с лихва, така и на оня, който му дава с лихва.
3 Le pays est dévasté, livré au pillage; Car l’Éternel l’a décrété.
Съвсем ще се изпразни земята, и съвършено ще се оголи; Защото Господ е изговорил това слово.
4 Le pays est triste, épuisé; Les habitants sont abattus, languissants; Les chefs du peuple sont sans force.
Земята жалее и повяхва; Светът изнемощява и повяхва; Високопоставените между людете на земята са изнемощели.
5 Le pays était profané par ses habitants; Car ils transgressaient les lois, violaient les ordonnances, Ils rompaient l’alliance éternelle.
Земята тоже е осквернена под жителите си, Защото престъпиха законите, не зачитаха повелението, Нарушиха вечния завет.
6 C’est pourquoi la malédiction dévore le pays, Et ses habitants portent la peine de leurs crimes; C’est pourquoi les habitants du pays sont consumés, Et il n’en reste qu’un petit nombre.
Затова, клетва погълна земята, И ония, които живеят на нея се намериха виновни; Затова жителите на земята изгоряха, И малцина човеци останаха.
7 Le moût est triste, la vigne est flétrie; Tous ceux qui avaient le cœur joyeux soupirent.
Новото вино жалее, лозето изнемощява, Всички, които имаха весело сърце, ваздишат.
8 La joie des tambourins a cessé, La gaîté bruyante a pris fin, La joie de la harpe a cessé.
Веселието на тъпанчетата престава: Шумът на ликуващите се свършва; Престава веселието на арфата.
9 On ne boit plus de vin en chantant; Les liqueurs fortes sont amères au buveur.
Няма да пият вино с песни; Спиртното питие ще бъде горчиво за тия, които го пият.
10 La ville déserte est en ruines; Toutes les maisons sont fermées, on n’y entre plus.
Суетният град се събори; Всяка къща се затвори тъй щото да не влезе никой.
11 On crie dans les rues, parce que le vin manque; Toute réjouissance a disparu, L’allégresse est bannie du pays.
Вик има по улиците за виното; Всяка радост се помрачи: веселието на земята е отишло в плен.
12 La dévastation est restée dans la ville, Et les portes abattues sont en ruines.
В града остана пустота, И портата е разбита и съборена.
13 Car il en est dans le pays, au milieu des peuples, Comme quand on secoue l’olivier, Comme quand on grappille après la vendange.
Защото всред земята, между племената, ще бъде Подобно на плода паднал при отърсването на маслина, Подобно на пабиръка, когато се свърши гроздобер.
14 Ils élèvent leur voix, ils poussent des cris d’allégresse; Des bords de la mer, ils célèbrent la majesté de l’Éternel.
Тия ще извикат с висок глас, ще издадат силен глас, За величието Господно ще възкликнат от морето.
15 Glorifiez donc l’Éternel dans les lieux où brille la lumière, Le nom de l’Éternel, Dieu d’Israël, dans les îles de la mer!
Затова прославете Господа в източните страни, Прославете името на Господа Израилевия Бог в крайморията.
16 De l’extrémité de la terre nous entendons chanter: Gloire au juste! Mais moi je dis: Je suis perdu! Je suis perdu! Malheur à moi! Les pillards pillent, et les pillards s’acharnent au pillage.
От край земята чухме да пеят Слава на праведния; Но аз рекох: Чезна! чезна! горко ми! Коварните коварствуваха; Да! коварните страшно коварствуваха.
17 La terreur, la fosse, et le filet, Sont sur toi, habitant du pays!
Страх, и яма, и примка са върху тебе, О земни жителю.
18 Celui qui fuit devant les cris de terreur tombe dans la fosse, Et celui qui remonte de la fosse se prend au filet; Car les écluses d’en haut s’ouvrent, Et les fondements de la terre sont ébranlés.
Кой бяга от гласа на страха Ще падне в ямата; И който възлиза всред ямата, Ще се улови в примката; Защото прозорците отгоре са отворени, И основите на земята треперят.
19 La terre est déchirée, La terre se brise, La terre chancelle.
Земята се съкруши съвсем, Земята се разложи съвсем, Земята силно се разтърси.
20 La terre chancelle comme un homme ivre, Elle vacille comme une cabane; Son péché pèse sur elle, Elle tombe, et ne se relève plus.
Земята ще полита като някой пиян, И ще се люлее насам натам като колиба; Беззаконието й ще натегне върху нея: И ще падне и няма вече да стане.
21 En ce temps-là, l’Éternel châtiera dans le ciel l’armée d’en haut, Et sur la terre les rois de la terre.
И в оня ден Господ ще накаже в височината войнството на високопоставените, И на земята земните царе.
22 Ils seront assemblés captifs dans une prison, Ils seront enfermés dans des cachots, Et, après un grand nombre de jours, ils seront châtiés.
И ще бъдат събрани, Както се събират затворниците в тъмницата. И ще бъдат затворени в тъмницата, И след дълго време ще бъдат наказани.
23 La lune sera couverte de honte, Et le soleil de confusion; Car l’Éternel des armées régnera Sur la montagne de Sion et à Jérusalem, Resplendissant de gloire en présence de ses anciens.
Тогава луната ще се смути и слънцето ще се засрами; Защото Господ на Силите ще царува на Сионския хълм, И в Ерусалим, и пред старейшините Си, със слава.
