2 Samuel 22
1 David adressa à l’Éternel les paroles de ce cantique, lorsque l’Éternel l’eut délivré de la main de tous ses ennemis et de la main de Saül.
Тогава Давид изговори Господу думите на тая песен, в деня, когато Господ го беше избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула;
2 Il dit: L’Éternel est mon rocher, ma forteresse, mon libérateur.
и рече: - Господ е скала моя, крепост моя, и Избавител мой;
3 Dieu est mon rocher, où je trouve un abri, Mon bouclier et la force qui me sauve, Ma haute retraite et mon refuge. O mon Sauveur! Tu me garantis de la violence.
Бог е канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, и рога на избавлението ми; Висока моя кула е, и прибежище ми е, Спасител мой е; Ти ме избавяш от насилие.
4 Je m’écrie: Loué soit l’Éternel! Et je suis délivré de mes ennemis.
Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.
5 Car les flots de la mort m’avaient environné, Les torrents de la destruction m’avaient épouvanté;
Защото вълните на смъртта ме окръжиха, Порои от беззаконие ме уплашиха;
Връзките на ада ме обвиха, Примките на смъртта ме стигнаха (Sheol h7585)
7 Dans ma détresse, j’ai invoqué l’Éternel, J’ai invoqué mon Dieu; De son palais, il a entendu ma voix, Et mon cri est parvenu à ses oreilles.
В утеснението си призовах Господа, И към Бога мой викнах; И от храма Си Той чу гласа ми, И викането ми стигна в ушите Му.
8 La terre fut ébranlée et trembla, Les fondements des cieux frémirent, Et ils furent ébranlés, parce qu’il était irrité.
Тогаз са поклати и потресе земята; Основите на небето се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.
9 Il s’élevait de la fumée dans ses narines, Et un feu dévorant sortait de sa bouche: Il en jaillissait des charbons embrasés.
Дим се издигаше из ноздрите Му, И огън из устата Му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.
10 Il abaissa les cieux, et il descendit: Il y avait une épaisse nuée sous ses pieds.
Той сведе небето и слезе, И мрак бе под нозете Му.
11 Il était monté sur un chérubin, et il volait, Il paraissait sur les ailes du vent.
Възседна на херувими и летя, И яви се на ветрени крила.
12 Il faisait des ténèbres une tente autour de lui, Il était enveloppé d’amas d’eaux et de sombres nuages.
Положи за скиния около Си тъмнината. Събраните води, гъстите въздушни облаци.
13 De la splendeur qui le précédait S’élançaient des charbons de feu.
От святкането пред Него Огнени въглища са разпалиха.
14 L’Éternel tonna des cieux, Le Très-Haut fit retentir sa voix;
Гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си;
15 Il lança des flèches et dispersa mes ennemis, La foudre, et les mit en déroute.
И прати стрели та ги разпръсна, Светкавици та ги смути.
16 Le lit de la mer apparut, Les fondements du monde furent découverts, Par la menace de l’Éternel, Par le bruit du souffle de ses narines.
Тогава се явиха морските дълбочини, Откриха са основите на света От изобличението на Господа, От духането на духа на ноздрите Му.
17 Il étendit sa main d’en haut, il me saisit, Il me retira des grandes eaux;
Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води;
18 Il me délivra de mon adversaire puissant, De mes ennemis qui étaient plus forts que moi.
Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха, Защото бяха по-силни от мене.
19 Ils m’avaient surpris au jour de ma détresse, Mais l’Éternel fut mon appui.
Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.
20 Il m’a mis au large, Il m’a sauvé, parce qu’il m’aime.
И извади ме на широко, Избави ме, защото има благоволение към мене.
21 L’Éternel m’a traité selon ma droiture, Il m’a rendu selon la pureté de mes mains;
Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме.
22 Car j’ai observé les voies de l’Éternel, Et je n’ai point été coupable envers mon Dieu.
Защото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.
23 Toutes ses ordonnances ont été devant moi, Et je ne me suis point écarté de ses lois.
Защото всичките Му съдби са били пред мене; И от повеленията Му не съм се отдалечил.
24 J’ai été sans reproche envers lui, Et je me suis tenu en garde contre mon iniquité.
Непорочен бях пред Него, И опазих се от беззаконието си.
25 Aussi l’Éternel m’a rendu selon ma droiture, Selon ma pureté devant ses yeux.
Затова ми въздаде Господ според правдата ми, Според чистотата ми пред очите Му.
26 Avec celui qui est bon tu te montres bon, Avec l’homme droit tu agis selon la droiture,
Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш,
27 Avec celui qui est pur tu te montres pur, Et avec le pervers tu agis selon sa perversité.
Към чистия, чист ще се явиш, А към развратния противен ще се явиш,
28 Tu sauves le peuple qui s’humilie, Et de ton regard, tu abaisses les orgueilleux.
Оскърбени люде ти ще спасиш; А над горделивите с очите Ти за да ги смириш.
29 Oui, tu es ma lumière, ô Éternel! L’Éternel éclaire mes ténèbres.
Защото Ти, Господи, си светилник мой; И Господ ще озари тъмнината ми.
30 Avec toi je me précipite sur une troupe en armes, Avec mon Dieu je franchis une muraille.
Защото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.
31 Les voies de Dieu sont parfaites, La parole de l’Éternel est éprouvée; Il est un bouclier pour tous ceux qui se confient en lui.
Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.
32 Car qui est Dieu, si ce n’est l’Éternel? Et qui est un rocher, si ce n’est notre Dieu?
Защото кой е бог освен Господа? И кой е канара освен нашият Бог?
33 C’est Dieu qui est ma puissante forteresse, Et qui me conduit dans la voie droite.
Бог е силната моя крепост, И прави съвършен пътя ми;
34 Il rend mes pieds semblables à ceux des biches, Et il me place sur mes lieux élevés.
Прави нозете ми като нозете на елените. И поставя ме на високите ми места;
35 Il exerce mes mains au combat, Et mes bras tendent l’arc d’airain.
Учи ръцете ми да воюват, Така щото мишците ми запъват меден лък.
36 Tu me donnes le bouclier de ton salut, Et je deviens grand par ta bonté.
Ти си ми дал и щита на избавлението Си; И Твоята благост ме е направила велик.
37 Tu élargis le chemin sous mes pas, Et mes pieds ne chancellent point.
Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.
38 Je poursuis mes ennemis, et je les détruis; Je ne reviens pas avant de les avoir anéantis.
Гоних неприятелите си и ги изтребих, И не се върнах докато не ги довърших.
39 Je les anéantis, je les brise, et ils ne se relèvent plus; Ils tombent sous mes pieds.
Довърших ги, стрих ги, та не можаха да се подигнат, А паднаха под нозете ми.
40 Tu me ceins de force pour le combat, Tu fais plier sous moi mes adversaires.
Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.
41 Tu fais tourner le dos à mes ennemis devant moi, Et j’extermine ceux qui me haïssent.
Сторил си на обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.
42 Ils regardent autour d’eux, et personne pour les sauver! Ils crient à l’Éternel, et il ne leur répond pas!
Погледнаха, но нямаше избавител, - Към Господа, но не ги послуша,
43 Je les broie comme la poussière de la terre, Je les écrase, je les foule, comme la boue des rues.
Тогава ти стрих като земния прах, Сгазих ги, както калта на пътищата, и стъпках ги;
44 Tu me délivres des dissensions de mon peuple; Tu me conserves pour chef des nations; Un peuple que je ne connaissais pas m’est asservi.
Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете ми, Поставил си ме глава на народите; Люде, които не познавах, слугуват ми.
45 Les fils de l’étranger me flattent, Ils m’obéissent au premier ordre.
Чужденците ми се покориха; Щом чуха за мене, те ме и послушаха.
46 Les fils de l’étranger sont en défaillance, Ils tremblent hors de leurs forteresses.
Чужденците ослабнаха, И разтреперани излязоха из местата, гдето са се затворили.
47 Vive l’Éternel, et béni soit mon rocher! Que Dieu, le rocher de mon salut, soit exalté,
Жив е Господ, И благословена да бъде Канарата ми; И да се възвиси Бог, моята спасителна скала,
48 Le Dieu qui est mon vengeur, Qui m’assujettit les peuples,
Бог, Който отмъщава за мене, И покорява племена под мене,
49 Et qui me fait échapper à mes ennemis! Tu m’élèves au-dessus de mes adversaires, Tu me délivres de l’homme violent.
И Който ме извежда изсред неприятелите ми; Да! възвишаваш ме над въставащите против мене; Избавяш ме от насилника.
50 C’est pourquoi je te louerai parmi les nations, ô Éternel! Et je chanterai à la gloire de ton nom.
Затова, ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.
51 Il accorde de grandes délivrances à son roi, Et il fait miséricorde à son oint, A David, et à sa postérité, pour toujours.
Ти си, Който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си. Към Давида и към потомството му да века.
