Psaumes 74
1 Un Psaume de méditation d'Asaph. Pourquoi, mon Dieu, m'as-tu repoussé pour toujours? Pourquoi ta colère est-elle excitée contre les brebis de tes pâturages?
Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защо дими гневът Ти против овците на пасбището Ти?
2 Souviens-toi du troupeau que, dès le commencement, tu as acquis; tu as racheté le rameau de ton héritage, cette montagne de Sion, où tu as dressé ton tabernacle.
Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкусил да бъде племето, което ще имаш за наследство; Спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.
3 Lève les mains pour mettre fin à leur orgueil; que de mal a fait l'ennemi en tes lieux saints!
Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, Към всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
4 Comme ceux qui te haïssent se sont glorifiés au milieu de tes fêtes! Ils ont posé leurs étendards, comme des signaux,
Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.
5 A la porte d'en haut, sans savoir ce qu'ils faisaient. Comme dans une forêt, avec des haches,
Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;
6 Ils ont frappé les battants de cette porte au même endroit; ils l'ont brisée avec la hache et le levier.
И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.
7 Ils ont brûlé par le feu ton sanctuaire sur la terre; ils ont souillé le tabernacle de ton nom.
Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти като го повалиха на земята.
8 Ils ont dit en leur cœur, et leur race, réunie au même lieu, a dit: Allons, abolissons en cette terre les fêtes du Seigneur!
Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.
9 Nous ne voyons plus nos signes; il n'est plus de prophètes, et l'on ne nous reconnaîtra pas.
Знамения да се извършат за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има вече между нас някой да знае до кога ще се продължава това.
10 Jusques à quand, mon Dieu, l'ennemi t'outragera-t-il? L'ennemi provoquera-t-il toujours ton nom?
До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?
11 Pourquoi as-tu détourné ta main, ta droite du milieu de ton sein? Est-ce pour toujours?
Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? Изтегли я изсред пазухата Си и погуби ги.
12 Cependant Dieu, notre roi avant les siècles, a opéré notre salut au milieu de la terre.
А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.
13 Par ta puissance tu as dompté la mer; tu as brisé sur les eaux la tête des dragons.
Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.
14 Tu as brisé les têtes du dragon; tu l'as donné pour nourriture aux peuples éthiopiens.
Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.
15 Tu as ouvert les fontaines et les torrents; tu as desséché les fleuves d'Etham.
Ти си разцепил канари, за да изтичат извори и потоци; Пресушил си реки не пресъхвали.
16 Le jour est à toi, la nuit est à toi, tu as préparé la lune et le soleil.
Твой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.
17 Tu as fait toutes les limites de la terre; tu as fait l'été et le printemps.
Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.
18 Souviens-toi de ta création; l'ennemi a outragé le Seigneur, et un peuple insensé a provoqué son nom.
Помни това, че врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.
19 Ne livre point aux bêtes fauves l'âme qui te loue, et n'oublie pas pour toujours l'âme de tes pauvres.
Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота на Твоите немотни.
20 Considère ton alliance; car les lieux obscurs de la terre sont remplis de maisons d'iniquités.
Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
21 Que l'affligé, que l'humble ne soient point rejetés; le pauvre et le nécessiteux loueront ton nom.
Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.
22 Lève-toi, ô Dieu, rends tes jugements; souviens-toi des outrages que te prodigue l'insensé tout le jour.
Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.
23 N'oublie point la voix de tes suppliants, et que l'orgueil de ceux qui te haïssent monte toujours jusqu'à toi.
Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.
