Job 39
1 Sais-tu le temps où la gazelle des rochers met bas? As-tu observé les biches dans les douleurs de l'enfantement?
Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?
2 As-tu compté les mois de leur portée? les as-tu délivrées dans les maux?
Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им?
3 Est-ce grâce à toi qu'elles nourrissent leurs petits sans crainte? as-tu effacé toutes leurs douleurs?
Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.
4 Leurs petits les abandonneront; ils multiplieront leur espèce; ils s'éloigneront et ne reviendront jamais.
Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.
5 De qui l'âne sauvage tient-il sa liberté? Qui a détaché ses liens?
Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,
6 J'ai préparé sa nourriture dans le désert, et sa demeure dans la contrée saumâtre et stérile.
За кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?
7 Il se raille de la foule qui peuple les cités; il n'entend jamais les reproches du collecteur.
Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.
8 Il met tous ses soins à examiner les pâturages des montagnes, et il vit de toutes sortes d'herbes.
Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.
9 La licorne se prêtera-t-elle à te servir; couchera-t-elle jamais en ton étable?
Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?
10 Pourras-tu l'attacher au joug et lui faire creuser les sillons de tes champs?
Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?
11 Te fieras-tu à elle à cause de sa force, et la chargeras-tu de tes travaux?
Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?
12 Croiras-tu qu'elle te rende tes semailles; les fera-t-elle rentrer en ton aire?
Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?
13 La plume naissante de l'autruche ramassera-t-elle du limon comme celle du canard?
Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?
14 Elle pond dans le sable, et ne couve pas ses œufs autrement qu'en les couvrant d'une motte de terre
Защото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,
15 Elle oublie que le passant les dispersera et que les bêtes fauves les fouleront aux pieds.
А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.
16 Elle traite durement ses petits comme s'ils ne lui appartenaient pas; elle a souffert vainement sans regret ni crainte,
Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:
17 Parce que Dieu chez elle a fait taire la sagesse, et ne lui a pas accordé sa part d'intelligence.
Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.
18 A l'occasion elle prendra son essor; elle raillera le cheval et le cavalier.
Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.
19 Est-ce toi qui as donné au cheval sa vigueur; est-ce par toi que sa crinière effraye
Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?
20 L'as-tu armé de ses moyens de défense; as-tu fait naître l'audace en son sein?
Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.
21 Il imprime son sabot dans le sol et s'enorgueillit; il s'élance en sa force à travers la campagne.
Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.
22 La lutte avec un roi le réjouit; il ne se détourne pas du fer.
Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,
23 L'arc et l'épée se glorifient s'ils l'atteignent.
Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.
24 En son courroux il détruirait la terre, et il n'est docile qu'au signal de la trompette.
С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.
25 S'il l'entend, il dit: Bien; il flaire de loin la bataille, et il le fait voir par ses courbettes et ses hennissements.
Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.
26 Est-ce ta science qui a dressé l'épervier? Lui as-tu appris à déployer ses ailes, à se balancer immobile et à regarder le midi?
Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?
27 Est-ce à ton commandement que l'aigle élève son vol, et que le vautour passe la nuit perché au-dessus de ses petits,
При твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?
28 Sur la pointe d'une roche, au fond de sa retraite?
Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.
29 En s'y tenant il cherche sa pâture; ses yeux voient au loin.
От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.
30 Il souille de sang sa couvée, et, partout où il y a des cadavres, il les découvre.
И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.
