Job 14
1 L'homme, né de la femme, vit peu, et il est plein d'emportement.
Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
2 Il tombe comme une fleur s'épanouit; il passe comme une ombre; il n's'arrête jamais.
Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
3 N'est-ce pas de vous qu'il tient sa raison? Et n'est-ce point vous qui l'appelez devant vous pour être jugé?
И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
4 Qui sera exempt de souillure? Personne.
Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
5 Sa vie sur la terre n'eût-elle duré qu'un jour. L'homme peut supputer lui- même le nombre de ses mois; vous avez fixé le terme; nul ne le dépasse.
Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
6 Détournez-vous donc de lui afin qu'il se repose et qu'il se complaise en sa vie, comme le travailleur à gages.
Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
7 L'arbre ne perd point toute espérance; si on le taille, il fleurira encore, et il ne manquera pas de rejetons.
Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
8 S'il a vieilli, sa racine est encore en terre; si son tronc s'est flétri au milieu des rochers,
Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
9 La senteur de l'eau le ranimera, et il portera des fruits comme un jeune plant.
Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
10 L'homme meurt et il disparaît; le mortel tombe et il n'est plus.
Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?
11 La mer à la longue s'appauvrit; le fleuve abandonné à lui-même se dessèche;
Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
12 L'homme une fois couché ne se relèvera pas que le ciel ne se dissolve; les morts ne sortiront pas de leur sommeil.
Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
13 Puissiez-vous me garder dans les enfers; et me cacher jusqu'à ce que votre courroux s'apaise; et me marquer le temps où vous vous souviendrez de moi. (Sheol h7585)
О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил! (Sheol h7585)
14 Car l'homme sera mort, lorsqu'il aura remplit les jours de sa vie, il vivra. J'attendrai jusqu'à ce que je renaisse.
Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
15 Vous m'appellerez alors et je vous obéirai: ne rejetez donc pas les œuvres de vos mains.
Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
16 Vous avez compté mes actions et nulle de mes fautes ne vous est échappée.
А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
17 Vous avez scellé mes péchés dans un sac; vous avez mis un signe à ceux que la contrainte m'a fait commettre.
Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
18 Mais les monts s'écroulent, les roches sont déracinées;
Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
19 Les eaux aplanissent la pierre; les ondes couvrent les hautes cimes des monts; et vous avez détruit la patience de l'homme.
Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.
20 Vous l'avez poussé à la mort et il est parti; vous avez tourné vers lui votre visage et vous l'avez congédié.
Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
21 Des fils nombreux sont issus de lui et il n'en sait rien; sa postérité n'est pas nombreuse; il l'ignore.
Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
22 Mais ses chairs ont connu la souffrance et son âme a été affligée.
Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.
