Ecclésiaste 7
1 Bon renom vaut mieux que bon parfum; le jour de la mort vaut mieux que le jour de la naissance.
Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането.
2 Il vaut mieux aller à la maison du deuil qu'à la maison du festin, puisque le deuil est la fin de tout homme, et que le vivant donnera ainsi de bons avertissements à son cœur.
По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пирувание; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.
3 La tristesse vaut mieux que le rire; parce que, par la tristesse du visage, le cœur deviendra bon.
По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.
4 Le cœur des sages est à la maison des pleurs; le cœur des insensés est à la maison d'allégresse.
Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.
5 Mieux vaut écouter la réprimande d'un sage, que d'entendre le chant des insensés.
По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия Нежели да слуша песен от безумните;
6 Le rire des insensés est comme le pétillement des épines sous une chaudière; et cela encore est vanité.
Защото какъвто е шумът на търнете под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.
7 La calomnie trouble le sage, et lui fait perdre sa force d'âme.
Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.
8 La fin du discours vaut mieux que le commencement; un homme patient vaut mieux qu'un esprit présomptueux.
По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният.
9 Ne t'abandonne pas trop vite au souffle de la colère; car la colère réside dans le sein des insensés.
Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива в гърдите на безумните.
10 Garde-toi de dire: Comment se fait-il que les jours d'autrefois ont été meilleurs que ceux d'à présent? Car il n'est point sage de s'enquérir de ces choses.
Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.
11 La sagesse est bonne, unie aux richesses; elle est alors profitable à ceux qui vivent sous le soleil.
Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;
12 Car on s'abrite à l'ombre de la sagesse, comme à l'ombre de l'argent; mais l'avantage de la science et de la sagesse, c'est qu'elles font vivre celui qui les possède.
Защото, не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.
13 Considère les œuvres de Dieu; car qui pourrait redresser celui que Dieu a courbé?
Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?
14 Au jour de la prospérité vis dans le bien-être, et prévois le jour du malheur; prévois-le: car Dieu a fait telle chose concordant avec telle autre, à cause des propos des hommes, afin qu'ils ne trouvent rien à blâmer en Lui.
Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.
15 J'ai vu toutes choses au jour de ma vanité. Le juste meurt avec sa justice; l'impie subsiste avec sa perversité.
Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загинва в правдата си, И има нечестив, който дългоденства в злотворството си.
16 Ne sois pas juste à l'excès; ne soit point sage plus qu'il ne faut, de peur que tu ne sois confondu.
Не ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?
17 Mais ne sois pas non plus impie ni obstiné à l'excès, de peur que tu ne périsses avant le temps.
Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?
18 Il est bon que tu t'attaches à telle chose, et que tu t'éloignes de telle autre, pour ne point souiller tes mains; car tout vient à ceux qui craignent Dieu.
Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото, който се бои от Бога, ще се отърве и от двете. (Еврейски: от всички тези)
19 La sagesse sera utile au sage plus que dix des plus puissants de la cité.
Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.
20 Car il n'est point sur la terre de juste qui fasse le bien, et ne pèche.
Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.
21 Mais ne dépose pas en ton cœur toutes les paroles que dirent les impies, de peur que tu n'entendes ton serviteur te maudire.
Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.
22 Car maintes fois il t'irritera, et il t'affligera de bien des manières; car toi-même aussi tu as maudit les autres.
И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;
23 J'ai éprouve toutes choses en ma sagesse, et j'ai dit: Je serai sage; et la sagesse s'est éloignée de moi.
Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.
24 Elle était plus loin encore qu'auparavant; l'abîme entre nous était profond: qui le sondera?
Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.
25 Pour moi, j'ai tourné autour de toutes choses, et j'ai appliqué mon esprit à les apprendre, à les examiner avec soin, à chercher la sagesse et la raison des choses, à connaître la démence de l'impie, et ses agitations et son inquiétude.
Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?
26 Et j'ai trouve cette démence, et je la dis plus amère que la mort; de même est la femme que le veneur poursuit comme une proie, tandis que son cœur est un filet, et qu'elle tient des chaînes en sa main. L'homme bon en face du Seigneur fuira loin d'elle, et le pécheur y sera pris.
Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;
27 Voilà ce que j'ai trouvé, dit l'Ecclésiaste, en prenant les choses une à une, pour en découvrir la raison.
И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея. А грешникът ще бъде хванат от нея.
28 Mon âme l'a cherchée cette raison, et je ne l'ai point trouvée, et j'ai trouvé un homme sur mille; mais parmi toutes les femmes, je n'en ai pas trouvé une seule.
Виж, това намерих, казва проповедникът. Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината;
29 Seulement voici ce que j'ai trouvé: Dieu a créé l'homme droit, et les hommes ont cherché une multitude de raisons.
(И душата ми още го изследва, но не съм го намерил: ) Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова (Еврейски: всички тези) жени не намерих.
