Psaumes 102
1 Prière d’un malheureux qui se sent défaillir et répand sa plainte devant l’Eternel. Eternel, écoute de grâce ma prière; que ma supplication vienne jusqu’à toi.
Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.
2 Ne me dérobe pas ta face au jour de ma détresse, incline vers moi ton oreille; lorsque je t’invoque, exauce-moi sans retard.
Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато Те призова, послушай ме незабавно.
3 Car mes jours se consument dans la fumée, et mes os sont brûlants comme un brasier.
Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.
4 Mon cœur est flétri, desséché comme l’herbe, car j’ai oublié de manger mon pain.
Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.
5 A force de pousser des gémissements, mes os sont collés à ma chair.
Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.
6 Je ressemble au pélican du désert, je suis devenu pareil au hibou des ruines.
Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.
7 Je souffre d’insomnie, et suis comme un passereau solitaire sur le toit.
Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.
8 Tous les jours mes ennemis m’insultent; ceux qui sont en rage contre moi font de mon nom une malédiction.
Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.
9 Car j’ai mangé des cendres comme du pain; à mon breuvage j’ai mêlé mes larmes,
Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,
10 à cause de ta colère et de ton irritation, puisque tu m’as soulevé et lancé au loin.
Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил
11 Mes jours sont comme une ombre qui s’allonge, et moi, comme l’herbe, je me dessèche.
Дните ми са като уклонила се сянка по слънчев часовник, И аз изсъхвам като трева.
12 Mais toi, Eternel, tu trônes à jamais, et ton nom dure de génération en génération.
Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.
13 Tu te lèveras, tu prendras Sion en pitié, car il est temps de lui faire grâce: l’heure est venue!
Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.
14 Car tes serviteurs affectionnent ses pierres, et ils chérissent jusqu’à sa poussière.
Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.
15 Alors les peuples révéreront le nom de l’Eternel, tous les rois de la terre ta gloire.
И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.
16 Car l’Eternel rebâtit Sion, il s’y manifeste dans sa majesté.
Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,
17 Il se tourne vers la prière du pauvre dénudé, il ne dédaigne pas ses invocations.
Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.
18 Que cela soit consigné par écrit pour les générations futures, afin que le peuple à naître loue l’Eternel!
Това ще се напише на за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.
19 Parce qu’il abaisse ses regards de sa hauteur sainte, parce que l’Eternel, du haut du ciel, a les yeux ouverts sur la terre,
Защото Той надникна от Своята света височина, От небето Господ погледна на земята,
20 pour entendre les soupirs des captifs, pour briser les liens de ceux qui sont voués à la mort.
За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт;
21 De la sorte on publiera, dans Sion, le nom de l’Eternel, et ses louanges dans Jérusalem,
За да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,
22 lorsque les nations à l’envi s’y rassembleront, et les empires pour adorer l’Eternel.
Когато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.
23 Il a épuisé, dans la marche, ma vigueur, il a abrégé mes jours.
Той намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.
24 "Mon Dieu, disais-je, ne m’enlève pas au milieu de mes jours, toi, dont les années embrassent toutes les générations.
Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми;
25 Jadis tu as fondé la terre, et les cieux sont l’œuvre de tes mains.
Отдавна Ти, Господи, си основал земята, И дело на твоите ръце са небесата.
26 Ils périront, eux, mais toi, tu subsisteras; ils s’useront tous comme un vêtement. Tu les changeras comme un habit, et ils passeront,
Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! Те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.
27 mais toi, tu restes toujours le même, et tes années ne prendront pas fin.
Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.
28 Les fils de tes serviteurs demeureront, et leur postérité sera affermie devant toi."
Чадата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.
