Job 4
1 Eliphaz de Têmân prit la parole et dit:
Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:
2 Si l’on essaie de te répliquer, tu en seras peut-être contrarié; mais qui peut contenir ses paroles?
Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
3 Certes, tu as fait la leçon à bien des gens; des bras qui tombaient de lassitude, tu les fortifiais.
Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
4 Tes paroles relevaient celui qui trébuchait, les genoux qui chancelaient, tu les raffermissais.
Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
5 Et maintenant que le malheur te visite, tu te décourages; il met la main sur toi, et tu es consterné!
А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
6 Ta piété n’est-elle pas pour te donner confiance? L’Intégrité de ta conduite n’est-elle pas ton espoir?
В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
7 Songes-y donc: est-il un innocent qui ait succombé? Où est-il arrivé que des justes aient péri?
Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
8 Pour moi, j’ai observé ce fait: ceux qui cultivent l’iniquité et sèment le mal les récoltent.
До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
9 Un souffle de Dieu les fait périr, le vent de sa colère les anéantit.
Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
10 Que le lion rugisse, que le fauve pousse des hurlements: les dents du lionceau sont brisées.
Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
11 La bête féroce périt, faute de proie, et les petits de la lionne sont dispersés.
Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
12 Quant à moi, il m’est venu une révélation furtive: mon oreille en saisit un léger murmure.
Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
13 Ce fut dans le flot de pensées qu’apportent les visions nocturnes, alors qu’un lourd sommeil pèse sur les hommes.
Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
14 Je me sentis envahi par la terreur et le frisson; tous mes os en frémirent de peur.
Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
15 Un souffle effleura ma face, et les poils se hérissèrent sur ma chair.
Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
16 Une figure, dont les traits m’étaient inconnus, se tint là sous mes yeux, et j’entendis 'le faible son d’une voix:
Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
17 "L’Homme me fut-il dit peut-il être juste devant Dieu? Le mortel peut-il être pur au gré de son Créateur?
Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
18 Mais il ne se fie même pas à ses serviteurs; jusque dans ses anges il constate des défaillances!
Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,
19 Que sera-ce des hommes, habitants de maisons d’argile, qui ont leurs fondements dans la poussière, et qu’on foule aux pieds comme un ver?
Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
20 Du matin au soir, ils se trouvent écrasés; sans qu’on y fasse attention, ils périssent à jamais.
Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
21 Ah! Le fil qui les soutenait est rompu: ils meurent, sans avoir acquis la sagesse!
Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
