Job 30
1 Et maintenant j’excite les moqueries de gens plus jeunes que moi, dont les pères m’inspiraient trop de mépris pour les mettre avec les chiens de mon troupeau.
Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
2 Aussi bien, à quoi m’eût servi le concours de leurs mains? Pour eux il n’y a point de maturité.
Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
3 Epuisés par les privations et la faim, ils rôdent dans le désert, lugubre région de désolation et d’horreur,
От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
4 cueillant des plantes sauvages près des arbrisseaux, se nourrissant de la racine des genêts.
Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
5 On les chasse du milieu des hommes et on les poursuit de cris comme des voleurs.
Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.
6 Ils sont contraints d’habiter dans d’effrayants ravins, dans les excavations du sol et les crevasses des rochers.
Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
7 Ils grognent au milieu des buissons et s’entassent sous les broussailles;
Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;
8 troupe méprisable, gens sans aveu, ils se voient expulsés du pays!
Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
9 Et à présent, ils me chansonnent; je suis pour eux un thème à railleries.
А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
10 Ils me témoignent leur dégoût, ils s’écartent de moi et ne se privent pas de me cracher à la figure.
Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
11 C’Est que Dieu a brisé les rênes que je tenais en mains, et il m’a humilié; ces gens ont secoué le frein que je leur imposais.
Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.
12 A ma droite se lève une jeunesse insolente, qui fait glisser mes pas et se fraie vers moi ses routes de malheur.
Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,
13 Ils défoncent mon chemin, coopèrent à ma ruine, sans avoir besoin d’assistance.
Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
14 Ils montent à' l’assaut comme par une large brèche, ils se précipitent au milieu du fracas.
Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.
15 Des terreurs me poursuivent, chassant comme le vent mon honneur; ma prospérité a passé comme un nuage.
Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
16 Et maintenant mon âme se fond en moi, les jours de misère m’ont enserré.
И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
17 La nuit ronge les os de mon corps, mes nerfs ne jouissent d’aucun repos.
През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
18 Par l’extrême violence du choc mon vêtement se déforme: elle m’étreint comme l’encolure d’une tunique.
Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.
19 Dieu m’a plongé dans la fange, et j’ai l’air d’être poussière et cendre.
Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
20 Je crie vers toi, et tu ne me réponds pas; je me tiens là, et tu me regardes fixement.
Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
21 Tu es devenu inexorable pour moi, tu me combats avec toute la force de ta main.
Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
22 Tu m’enlèves sur les ailes du vent, tu m’y fais chevaucher, et tu me fais fondre dans la tempête.
Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
23 Car je sais bien que tu me mènes à la mort, au rendez-vous de tous les vivants.
Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
24 Mais est-ce qu’on n’étend pas la main quand on s’effondre? Ne crie-t-on pas au secours lorsqu’on succombe au malheur?
Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
25 Moi-même n’ai-je pas pleuré sur les victimes du sort? Mon cœur ne s’est-il point serré à la vue du malheureux?
Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
26 J’Espérais le bien, et le mal a fondu sur moi; j’attendais la lumière, les ténèbres sont venues.
Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
27 Mes entrailles bouillonnent sans relâche, les jours de misère m’ont assailli.
Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
28 Je marche tout noirci et non par le fait du soleil. Je me lève dans l’assemblée et pousse des cris.
Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
29 Je suis devenu le frère des chacals, le compagnon des autruches.
Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
30 Ma peau, toute noircie, se détache de moi, et mes os sont brûlés par le feu de la fièvre.
Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
31 Et ainsi ma harpe s’est changée en instrument de deuil, et ma flûte émet des sanglots.
Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.
