Romains 14
1 Or quant à celui qui est faible en foi, recevez-le; non pas pour la décision de questions [douteuses].
Слабия във вярата приемайте, но не за да се препирате за съмненията му,
2 L’un croit pouvoir manger de toutes choses; l’autre qui est faible, mange des herbes:
Един вярва, че може всичко да яде; а който е слаб във вярата яде само зеленчук.
3 que celui qui mange ne méprise pas celui qui ne mange pas; et que celui qui ne mange pas ne juge pas celui qui mange, car Dieu l’a reçu.
Който яде, да не презира този, който не яде; и който не яде; да не осъжда този, който яде; защото Бог го е приел. Кой си ти, що съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои.
4 Qui es-tu, toi qui juges le domestique d’autrui? Il se tient debout ou il tombe pour son propre maître; et il sera tenu debout, car le Seigneur est puissant pour le tenir debout.
Кой си ти, що съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои.
5 L’un estime un jour plus qu’un autre jour, et l’autre estime tous les jours [égaux]: que chacun soit pleinement persuadé dans son propre esprit.
Някой уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден еднакво. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум.
6 Celui qui a égard au jour, y a égard à cause du Seigneur; et celui qui mange, mange à cause du Seigneur, car il rend grâces à Dieu; et celui qui ne mange pas, ne mange pas à cause du Seigneur, et il rend grâces à Dieu.
Който пази деня, за Господа го пази; [а който не пази деня, за Господа не го пази]; който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога.
7 Car nul de nous ne vit ayant égard à lui-même, et nul ne meurt ayant égard à lui-même:
Защото никой от нас не живее за себе си, и никой не умира за себе си.
8 mais soit que nous vivions, nous vivons ayant égard au Seigneur, soit que nous mourions, nous mourons ayant égard au Seigneur; soit donc que nous vivions, soit que nous mourions, nous sommes du Seigneur.
Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме: и тъй живеем ли, умираме ли, Господни сме.
9 Car c’est pour cela que Christ est mort et qu’il a revécu, afin qu’il domine et sur les morts et sur les vivants.
Защото Христос затова умря и оживя
10 Mais toi, pourquoi juges-tu ton frère? Ou aussi toi, pourquoi méprises-tu ton frère? Car nous comparaîtrons tous devant le tribunal de Dieu;
И тъй, ти защо съдиш брата си? а пък ти защо презираш брата си? Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище.
11 car il est écrit: « Je suis vivant, dit le Seigneur, que tout genou se ploiera devant moi, et que toute langue confessera hautement Dieu ».
Защото е писано: "Заклевам се в живота Си, казва Господ, че всяко коляно ще се преклони пред Мене, И всеки език ще словослови Бога"
12 Ainsi donc, chacun de nous rendra compte pour lui-même à Dieu.
И тъй, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога.
13 Ne nous jugeons donc plus l’un l’autre; mais jugez plutôt ceci, de ne pas mettre une pierre d’achoppement ou une occasion de chute devant votre frère.
Като е тъй, да не съдим вече един друг; но по-добре е да бъде разсъждението ви това
14 Je sais, et je suis persuadé dans le seigneur Jésus, que rien n’est souillé par soi-même, sauf qu’à celui qui croit qu’une chose est souillée, elle lui est souillée.
Зная и уверен съм в Господа Исуса, че нищо не е само по себе си нечисто; с това изключение, че за този, който счита нещо за нечисто, нему е нечисто.
15 Car si, à cause d’une viande, ton frère est attristé, tu ne marches plus selon l’amour. Ne détruis pas par ta viande celui pour lequel Christ est mort.
Защото, ако брат ти се оскърби поради това, което ядеш, ти вече не ходиш по любов. С яденето си не погубвай онзи, за когото е умрял Христос.
16 Que ce qui est bien en vous ne soit donc pas blâmé.
Прочее, да се не хули това, което вие считате за добро,
17 Car le royaume de Dieu n’est pas manger et boire, mais justice, et paix, et joie dans l’Esprit Saint.
Защото Божието царство не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Светия Дух.
18 Car celui qui en cela sert le Christ est agréable à Dieu et approuvé des hommes.
Понеже, който така служи на Христа, бива угоден на Бога и одобрен от човеците.
19 Ainsi donc poursuivons les choses qui tendent à la paix et celles qui tendent à l’édification mutuelle.
И тъй, нека търсим това, което служи за мир и за взаимно назидание.
20 À cause d’une viande, ne détruis pas l’œuvre de Dieu. Toutes choses, il est vrai, sont pures; mais il y a du mal pour l’homme qui mange en bronchant.
Заради ядене недей съсипва Божията работа. Всичко наистина е чисто; но е зло за човека, който с яденето си причинява съблазън.
21 Il est bon de ne pas manger de chair, de ne pas boire de vin, et de ne [faire aucune chose] en laquelle ton frère bronche, ou est scandalisé, ou est faible.
Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да сториш нещо, чрез което се спъва брат ти, [или се съблазнява, или изнемощява].
22 Toi, tu as de la foi; aie-la par-devers toi-même devant Dieu; bienheureux est celui qui ne se juge pas lui-même en ce qu’il approuve;
Вярата, която имаш за тия неща, имай я за себе си пред Бога. Блажен оня, който не осъжда себе си в това, което одобрява.
23 mais celui qui hésite, s’il mange, est condamné, parce qu’[il n’agit] pas sur un principe de foi. Or tout ce qui n’est pas sur le principe de la foi est péché.
Но оня, който се съмнява, осъжда се ако яде, защото не яде от убеждение; а всичко, което не става от убеждение е грях.
