Psaumes 88
1 Cantique. Psaume. Pour les fils de Coré. Au chef de musique, sur Mahalath-Leannoth. Pour instruire. D’Héman, l’Ezrakhite. Éternel, Dieu de mon salut! j’ai crié de jour [et] de nuit devant toi.
Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе
2 Que ma prière vienne devant toi, incline ton oreille à mon cri.
Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.
Защото се насити душата ми на бедствия, И животът ми се приближи до преизподнята. (Sheol h7585)
4 Je suis compté parmi ceux qui descendent dans la fosse, je suis comme un homme qui n’a pas de force,
Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,
5 Gisant parmi les morts, comme les tués qui sont couchés dans le sépulcre, desquels tu ne te souviens plus, et qui sont retranchés de ta main.
Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.
6 Tu m’as mis dans une fosse profonde, dans des lieux ténébreux, dans des abîmes.
Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.
7 Ta fureur s’est appesantie sur moi, et tu m’as accablé de toutes tes vagues. (Sélah)
Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села)
8 Tu as éloigné de moi ceux de ma connaissance, tu m’as mis en abomination auprès d’eux; je suis enfermé, et je ne puis sortir.
Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.
9 Mon œil se consume d’affliction; j’ai crié à toi, Éternel, tous les jours; j’ai étendu mes mains vers toi.
Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.
10 Feras-tu des merveilles pour les morts? ou les trépassés se lèveront-ils pour te célébrer? (Sélah)
На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите ще станат и ще Те хвалят? (Села)
11 Racontera-t-on ta bonté dans le sépulcre, ta fidélité dans l’abîme?
В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в мястото на погибелта
12 Connaîtra-t-on tes merveilles dans les ténèbres, et ta justice dans le pays de l’oubli?
Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела, И правдата Ти в земята на забравените?
13 Mais moi, Éternel! je crie à toi, et dès le matin ma prière te prévient.
Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.
14 Éternel! pourquoi as-tu rejeté mon âme, [et] me caches-tu ta face?
Господи, защо отхвърли душата ми? Защо криеш лицето Си от мене?
15 Je suis affligé et expirant dès ma jeunesse; je porte tes terreurs, je ne sais où j’en suis.
От младини съм угнетен и бера душа; Търпя твоите ужаси, и в изумление съм.
16 Les ardeurs de ta colère ont passé sur moi, tes frayeurs m’ont anéanti;
Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.
17 Elles m’ont environné comme des eaux tout le jour, elles m’ont entouré toutes ensemble.
Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.
18 Tu as éloigné de moi amis et compagnons; ceux de ma connaissance [me sont] des ténèbres.
Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.
