Psaumes 77
1 Au chef de musique. Sur Jeduthun. D’Asaph. Psaume. Ma voix s’adresse à Dieu, et je crierai; ma voix s’adresse à Dieu, et il m’écoutera.
За първия певец, по Едутуна, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.
2 Au jour de ma détresse j’ai cherché le Seigneur; ma main était étendue durant la nuit et ne se lassait point; mon âme refusait d’être consolée.
В деня на неволята си търсих Господа, Нощем прострях ръката си към Него без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.
3 Je me souvenais de Dieu, et j’étais agité; je me lamentais, et mon esprit défaillait. (Sélah)
Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села)
4 Tu tiens ouvertes mes paupières; je suis inquiet, et je ne parle pas.
Удържаш очите ми в не спане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.
5 Je pense aux jours d’autrefois, aux années des siècles passés.
Размислих за древните дни, За годините на старите времена.
6 Je me souviens, de nuit, de mon cantique; je médite en mon cœur, et mon esprit cherche diligemment.
Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва като казва:
7 Le Seigneur rejettera-t-il pour toujours? et ne montrera-t-il plus sa faveur?
Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?
8 Sa bonté a-t-elle cessé pour toujours? Sa parole a-t-elle pris fin de génération en génération?
Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?
9 Dieu a-t-il oublié d’user de grâce? A-t-il enfermé ses miséricordes dans la colère? (Sélah)
Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села)
10 Et je dis: C’est ici mon infirmité; – [je me souviendrai des] années de la droite du Très-haut,
Тогава рекох: Това е слабост за мене Да мисля, че десницата на Всевишния се изменява.
11 Je me souviendrai des œuvres de Jah; car je me souviendrai de tes merveilles d’autrefois,
Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата извършени от Тебе в древността,
12 Et je penserai à toute ton œuvre, et je méditerai tes actes.
И ще размишлявам върху всички що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.
13 Ô Dieu! ta voie est dans le lieu saint. Où y a-t-il un dieu grand comme Dieu?
Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както истинският Бог?
14 Toi, tu es le Dieu qui fais des merveilles; tu as fait connaître ta puissance parmi les peuples.
Ти си Бог, който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.
15 Tu as racheté par [ton] bras ton peuple, les fils de Jacob et de Joseph. (Sélah)
Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села)
16 Les eaux t’ont vu, ô Dieu! les eaux t’ont vu, elles ont tremblé; les abîmes aussi se sont émus.
Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.
17 Les nuées ont versé des eaux, les nuages ont fait retentir une voix, et tes flèches se sont promenées.
Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.
18 La voix de ton tonnerre était dans le tourbillon, les éclairs ont illuminé le monde; la terre en a été émue et a tremblé.
Гласът на гърма Ти бе вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.
19 Ta voie est dans la mer, et tes sentiers dans les grandes eaux; et tes traces ne sont pas connues.
През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.
20 Tu as conduit ton peuple comme un troupeau, par la main de Moïse et d’Aaron.
Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.
