Psaumes 74
1 Pour instruire. D’Asaph. Pourquoi, ô Dieu, [nous] as-tu rejetés pour toujours, [et] ta colère fume-t-elle contre le troupeau de ta pâture?
Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защо дими гневът Ти против овците на пасбището Ти?
2 Souviens-toi de ton assemblée, que tu as acquise autrefois, que tu as rachetée pour être la portion de ton héritage, – de la montagne de Sion, où tu as habité.
Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкусил да бъде племето, което ще имаш за наследство; Спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.
3 Élève tes pas vers les ruines perpétuelles; l’ennemi a tout saccagé dans le lieu saint.
Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, Към всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
4 Tes adversaires rugissent au milieu des lieux assignés pour ton service; ils ont mis leurs signes pour signes.
Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.
5 Un homme se faisait connaître quand il élevait la hache dans l’épaisseur de la forêt;
Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;
6 Et maintenant, avec des cognées et des marteaux, ils brisent ses sculptures toutes ensemble.
И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.
7 Ils ont mis le feu à ton sanctuaire, ils ont profané par terre la demeure de ton nom;
Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти като го повалиха на земята.
8 Ils ont dit en leur cœur: Détruisons-les tous ensemble. Ils ont brûlé tous les lieux assignés [pour le service] de Dieu dans le pays.
Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.
9 Nous ne voyons plus nos signes; il n’y a plus de prophète, et il n’y a personne avec nous qui sache jusques à quand.
Знамения да се извършат за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има вече между нас някой да знае до кога ще се продължава това.
10 Jusques à quand, ô Dieu! l’adversaire dira-t-il des outrages? L’ennemi méprisera-t-il ton nom à jamais?
До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?
11 Pourquoi détournes-tu ta main, et ta droite? [Tire-la] de ton sein: détruis!
Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? Изтегли я изсред пазухата Си и погуби ги.
12 Et Dieu est d’ancienneté mon roi, opérant des délivrances au milieu de la terre.
А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.
13 Tu as fendu la mer par ta puissance, tu as brisé les têtes des monstres sur les eaux;
Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.
14 Tu as écrasé les têtes du léviathan, tu l’as donné pour pâture au peuple, – aux bêtes du désert.
Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.
15 Tu as fait sortir la source et le torrent; tu as séché les grosses rivières.
Ти си разцепил канари, за да изтичат извори и потоци; Пресушил си реки не пресъхвали.
16 À toi est le jour, à toi aussi la nuit; toi tu as établi la lune et le soleil.
Твой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.
17 Tu as posé toutes les bornes de la terre; l’été et l’hiver, c’est toi qui les as formés.
Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.
18 Souviens-toi de ceci, que l’ennemi a outragé l’Éternel! et qu’un peuple insensé a méprisé ton nom.
Помни това, че врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.
19 Ne livre pas à la bête sauvage l’âme de ta tourterelle; n’oublie pas à jamais la troupe de tes affligés.
Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота на Твоите немотни.
20 Regarde à l’alliance! Car les lieux ténébreux de la terre sont pleins d’habitations de violence.
Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
21 Que l’opprimé ne s’en retourne pas confus; que l’affligé et le pauvre louent ton nom.
Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.
22 Lève-toi, ô Dieu! plaide ta cause, souviens-toi des outrages que te fait tous les jours l’insensé.
Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.
23 N’oublie pas la voix de tes adversaires: le tumulte de ceux qui s’élèvent contre toi monte continuellement.
Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.
