Psaumes 56

1 Au chef de musique. Sur Jonath-Élem-Rekhokim. De David. Mictam; quand les Philistins le prirent dans Gath. Use de grâce envers moi, ô Dieu! car l’homme voudrait m’engloutir; me faisant la guerre tout le jour, il m’opprime.

За първия певец, по гълъба на далечните дъбове. Песен на Давида, когато филистимците го хванаха в Гет. Смили се за мене, Боже, защото човек иска да ме погълне; Всеки ден, като воюва, ме притеснява.

2 Mes ennemis voudraient tout le jour m’engloutir; car il y en a beaucoup qui me font la guerre, avec hauteur.

Неприятелите ми всеки ден искат да ме погълнат; Защото мнозина са ония, които с гордост воюват против мене.

3 Au jour où je craindrai, je me confierai en toi.

Когато съм в страх, На тебе ще уповавам.

4 En Dieu, je louerai sa parole; en Dieu je me confie: je ne craindrai pas; que me fera la chair?

Чрез Бога ще хваля думите му; На Бога уповавам; няма да се боя; Какво ще стори човек?

5 Tout le jour ils tordent mes paroles; toutes leurs pensées sont contre moi en mal.

Всеки ден изкривяват думите ми; Всичките им помисли са за зло против мене.

6 Ils s’assemblent, ils se cachent, ils observent mes pas, car ils guettent mon âme.

Събират се, потайват се, наблюдават стъпките ми Така като че причакват душата ми.

7 Échapperont-ils par l’iniquité? Dans ta colère, ô Dieu, précipite les peuples!

Ще се избавят ли чрез беззаконието? Боже, повали с гняв тия племена.

8 Tu comptes mes allées et mes venues; mets mes larmes dans tes vaisseaux; ne sont-elles pas dans ton livre?

Ти си преброил скитанията ми; Тури сълзите ми в съда Си; Не са ли те записани в Твоята книга?

9 Alors mes ennemis retourneront en arrière, au jour où je crierai; je sais cela, car Dieu est pour moi.

Тогава ще се върнат неприятелите ми надире в деня, когато Те призова; Това зная, защото Бог е с мене.

10 En Dieu, je louerai sa parole; en l’Éternel, je louerai sa parole.

Чрез Бога ще хваля думите Му; Чрез Господа ще хваля думите Му.

11 En Dieu je me confie: je ne craindrai pas; que me fera l’homme?

На Бога уповавам; няма да се боя; Какво ще стори човек?

12 Les vœux que je t’ai faits sont sur moi, ô Dieu! je te rendrai des louanges.

Върху мене, Боже, са моите към Тебе обреци, Ще ти принеса благодарствени приноси.

13 Car tu as délivré mon âme de la mort: [ne garderais-tu] pas mes pieds de broncher, pour que je marche devant Dieu dans la lumière des vivants?

Понеже си избавил душата ми от смърт, Няма ли да избавиш и нозете ми от подхлъзване, За да ходя пред Бога във виделината на живите?