Psaumes 17
1 Prière de David. Écoute, ô Éternel, la justice; sois attentif à mon cri; prête l’oreille à ma prière, qui ne s’élève pas de lèvres trompeuses.
Давидова молитва. Послушай, Господи, правото; внимавай на вика ми; Дай ухо на молитвата ми, която принасям с искрени устни.
2 Que mon droit sorte de ta présence, que tes yeux regardent à la droiture.
Нека излезе присъдата ми от присъствието Ти; Очите Ти нека гледат справедливо.
3 Tu as sondé mon cœur, tu [m’]as visité de nuit; tu m’as éprouvé au creuset, tu n’as rien trouvé; ma pensée ne va pas au-delà de ma parole.
Изпитал си сърцето ми; посетил си ме нощно време; Опитал си ме; и не си намерил в мене никакво зло намерение. Мислите ми не надвишават устата ми.
4 Quant aux actions de l’homme, par la parole de tes lèvres je me suis gardé des voies de l’homme violent.
Колкото за човешките дела, чрез думите на Твоята уста Аз опазих себе си от пътищата на насилниците.
5 Quand tu soutiens mes pas dans tes sentiers, mes pieds ne chancellent point.
Стъпките ми са се пазили здраво в Твоите пътища; Нозете ми не са се подхлъзнали.
6 Je t’ai invoqué, car tu m’exauceras, ô Dieu! Incline ton oreille vers moi, écoute mes paroles.
Аз Те призовах, Боже, защото ще ми отговориш; Приклони към мене ухото Си и послушай думите ми.
7 Rends admirable ta bonté, toi qui, par ta droite, sauves de [leurs] adversaires ceux qui se confient [en toi].
Яви чудните Си милосърдия, Ти, Който с десницата Си избавяш уповаващите на Тебе. От ония, които въстават против тях.
8 Garde-moi comme la prunelle de l’œil; cache-moi sous l’ombre de tes ailes,
Пази ме като зеница на око; Скрий ме под сянката на крилата Си
9 De devant ces méchants qui me dévastent, mes ardents ennemis qui m’entourent.
От нечестивите, които ме съсипват, От неприятелите на душата ми, които ме окръжават.
10 Ils sont enfermés dans leur propre graisse; de leur bouche, ils parlent avec hauteur.
Обградени са от своята тлъстина; Устата им говорят горделиво.
11 À [chacun de] nos pas, maintenant ils nous environnent; ils fixent leurs yeux, se baissant jusqu’à terre:
Те обиколиха вече стъпките ми; Насочиха очите си, за да ни тръшнат на земята;
12 Il est semblable au lion avide de déchirer, et comme le lionceau qui se tient dans les lieux cachés.
Всеки един от тях прилича на лъв, който желае да разкъса. И на лъвче, което седи в скришни места.
13 Lève-toi, Éternel! devance-le, renverse-le; délivre mon âme du méchant [par] ton épée,
Стани, Господи, предвари го, повали го; С меча Си избави душата ми от нечестивия,
14 [Délivre-moi] des hommes [par] ta main, ô Éternel! des hommes de ce monde, [qui ont] leur portion dans cette vie, et dont tu remplis le ventre de tes biens cachés; ils sont rassasiés de fils, et ils laissent le reste de leurs [biens] à leurs enfants.
От човеци, Господи, с ръката Си, От светските човеци, чиито дял е в тоя живот, И чиито корем пълниш със съкровищата Си; Които са наситени с чада, И останалия си имот оставят на внуците си.
15 Moi, je verrai ta face en justice; quand je serai réveillé, je serai rassasié de ton image.
А аз ще видя лицето Ти в правда; Когато се събудя ще се наситя от изгледа Ти.
