Lamentations 3
1 Je suis l’homme qui ai vu l’affliction par la verge de sa fureur.
Аз съм човек, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.
2 Il m’a conduit et amené dans les ténèbres, et non dans la lumière.
Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.
3 Certes c’est contre moi qu’il a tout le jour tourné et retourné sa main.
Навярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.
4 Il a fait vieillir ma chair et ma peau; il a brisé mes os.
Застари месата ми и кожата ми; строши костите ми.
5 Il a bâti contre moi, et m’a environné de fiel et de peine.
Издигна против мене укрепления; и окръжи ме с горест и труд.
6 Il m’a fait habiter dans des lieux ténébreux, comme ceux qui sont morts depuis longtemps.
Тури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.
7 Il a fait une clôture autour de moi, afin que je ne sorte point; il a appesanti mes chaînes.
Обгради ме, та да не мога да изляза; отегчи веригите ми.
8 Même quand je crie et que j’élève ma voix, il ferme l’accès à ma prière.
Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.
9 Il a barré mes chemins avec des pierres de taille; il a bouleversé mes sentiers.
Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.
10 Il a été pour moi un ours aux embûches, un lion dans les lieux cachés.
Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.
11 Il a fait dévier mes chemins et m’a déchiré; il m’a rendu désolé.
Отби настрана пътищата ми, и ме разкъса; направи ме пуст.
12 Il a bandé son arc, et m’a placé comme un but pour la flèche.
Запъна лъка Си, и ме постави като прицел на стрела.
13 Il a fait entrer dans mes reins les flèches de son carquois.
Заби в бъбреците ми стрелите на тула Си.
14 Je suis la risée de tout mon peuple, leur chanson tout le jour.
Станах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.
15 Il m’a rassasié d’amertumes, il m’a abreuvé d’absinthe.
Насити ме с горчивини, опи ме с пелин.
16 Il m’a brisé les dents avec du gravier; il m’a couvert de cendre.
При това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.
17 Et tu as rejeté mon âme loin de la paix, j’ai oublié le bonheur;
Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.
18 et j’ai dit: Ma confiance est périe, et mon espérance en l’Éternel.
И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от Господа.
19 Souviens-toi de mon affliction, et de mon bannissement, de l’absinthe et du fiel.
Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.
20 Mon âme s’en souvient sans cesse, et elle est abattue au-dedans de moi. –
Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.
21 Je rappelle ceci à mon cœur, c’est pourquoi j’ai espérance:
Обаче това си наумявам, поради което имам и надежда;
22 Ce sont les bontés de l’Éternel que nous ne sommes pas consumés, car ses compassions ne cessent pas;
Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.
23 elles sont nouvelles chaque matin; grande est ta fidélité!
Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.
24 L’Éternel est ma portion, dit mon âme; c’est pourquoi j’espérerai en lui.
Господ е дял мой, казва душата ми; Затова, ще се надявам на Него.
25 L’Éternel est bon pour ceux qui s’attendent à lui, pour l’âme qui le cherche.
Благ е Господ към ония, които го чакат, към душата, която го търси.
26 C’est une chose bonne qu’on attende, et dans le silence, le salut de l’Éternel.
Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението то Господа.
27 Il est bon à l’homme de porter le joug dans sa jeunesse:
Добро е за човека да носи хомот в младостта си.
28 Il est assis solitaire, et se tait, parce qu’il l’a pris sur lui;
Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи.
29 il met sa bouche dans la poussière: peut-être y aura-t-il quelque espoir.
Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда.
30 Il présente la joue à celui qui le frappe, il est rassasié d’opprobres.
Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.
31 Car le Seigneur ne rejette pas pour toujours;
Защото Господ не отхвърля до века.
32 mais, s’il afflige, il a aussi compassion, selon la grandeur de ses bontés;
Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.
33 car ce n’est pas volontiers qu’il afflige et contriste les fils des hommes.
Защото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.
34 Qu’on écrase sous les pieds tous les prisonniers de la terre,
Да се тъпчат под нозе всичките затворници на света,
35 qu’on fasse fléchir le droit d’un homme devant la face du Très-haut,
Да се извраща съда на човека пред лицето на Всевишния,
36 qu’on fasse tort à un homme dans sa cause, le Seigneur ne le voit-il point?
Да се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.
37 Qui est-ce qui dit une chose, et elle arrive, quand le Seigneur ne l’a point commandée?
Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?
38 N’est-ce pas de la bouche du Très-haut que viennent les maux et les biens?
Из устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?
39 Pourquoi un homme vivant se plaindrait-il, un homme, à cause de la peine de ses péchés?
Защо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?
40 Recherchons nos voies, et scrutons-les, et retournons jusqu’à l’Éternel.
Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.
41 Élevons nos cœurs avec nos mains vers Dieu dans les cieux.
Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, който е на небесата, и нека речем:
42 Nous avons désobéi et nous avons été rebelles; tu n’as pas pardonné.
Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.
43 Tu t’es enveloppé de colère et tu nous as poursuivis; tu as tué, tu n’as point épargné.
Покрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.
44 Tu t’es enveloppé d’un nuage, de manière à ce que la prière ne passe point.
Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.
45 Tu nous as faits la balayure et le rebut au milieu des peuples.
Направил си ни като помия и смет всред племената.
46 Tous nos ennemis ont ouvert la bouche sur nous.
Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.
47 La frayeur et la fosse sont venues sur nous, la destruction et la ruine.
Страх и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.
48 Des ruisseaux d’eaux coulent de mes yeux à cause de la ruine de la fille de mon peuple.
Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.
49 Mon œil se fond en eau, il ne cesse pas et n’a point de relâche,
Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада.
50 jusqu’à ce que l’Éternel regarde et voie des cieux.
Докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.
51 Mon œil afflige mon âme à cause de toutes les filles de ma ville.
Окото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.
52 Ceux qui sont mes ennemis sans cause m’ont donné la chasse comme à l’oiseau.
Ония, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.
53 Ils m’ont ôté la vie dans une fosse, et ont jeté des pierres sur moi.
Отнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.
54 Les eaux ont coulé par-dessus ma tête; j’ai dit: Je suis retranché!
Води стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.
55 J’ai invoqué ton nom, ô Éternel! de la fosse des abîmes.
Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.
56 Tu as entendu ma voix; ne cache point ton oreille à mon soupir, à mon cri.
Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;
57 Tu t’es approché au jour où je t’ai invoqué; tu as dit: Ne crains pas.
Приближил си се в деня, когато Те призовах; рекъл си: Не бой се.
58 Seigneur, tu as pris en main la cause de mon âme, tu as racheté ma vie.
Застъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.
59 Tu as vu, Éternel, le tort qu’on me fait; juge ma cause.
Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.
60 Tu as vu toute leur vengeance, toutes leurs machinations contre moi.
Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.
61 Tu as entendu leurs outrages, ô Éternel! toutes leurs machinations contre moi,
Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,
62 les lèvres de ceux qui s’élèvent contre moi, et ce qu’ils se proposent contre moi tout le jour.
Думите на ония, които се подигат против мене, и кроежите им против мене цял ден.
63 Regarde quand ils s’asseyent et quand ils se lèvent: je suis leur chanson.
Виж, кога седят и кога стават аз им съм песен.
64 Rends-leur une récompense, ô Éternel! selon l’ouvrage de leurs mains.
Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;
65 Donne-leur un cœur cuirassé; ta malédiction soit sur eux!
Ще им дадеш, като клетвата Си върху тях, окаменено сърце;
66 Poursuis-les dans ta colère et détruis-les de dessous les cieux de l’Éternel.
Ще ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.
