Job 41
1 Tireras-tu le léviathan avec un hameçon, et avec une corde lui feras-tu y enfoncer sa langue?
Можеш ли да извлечеш крокодила с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?
2 Lui mettras-tu un jonc dans le nez, et lui perceras-tu la mâchoire avec un crochet?
Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?
3 Te fera-t-il beaucoup de supplications, ou te dira-t-il des choses douces?
Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?
4 Fera-t-il une alliance avec toi? Le prendras-tu comme serviteur à toujours?
Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?
5 Joueras-tu avec lui comme avec un oiseau, et l’attacheras-tu pour tes jeunes filles?
Можеш ли игра с него както с птица? Или ще то вържеш ли за забава на момичетата си?
6 Des associés feront-ils trafic de lui? Le partageront-ils entre des marchands?
Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?
7 Rempliras-tu sa peau de dards, et sa tête de harpons à poissons?
Можеш ли прониза кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?
8 Mets ta main sur lui: souviens-toi de la bataille, – n’y reviens pas!
Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече това.
9 Voici, on est déçu dans son attente; même à sa vue, n’est-on pas terrassé?
Ето, надеждата да го хване някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?
10 Nul n’est assez hardi pour le réveiller; et qui est celui qui se présentera devant moi?
Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?
11 Qui m’a prévenu, et je lui rendrai? Tout ce qui est sous les cieux est à moi.
Кой Ми е дал по-напред, та да му отплатя? Все що има под цялото небе е Мое.
12 Je ne me tairai pas sur ses membres, sur ce qui concerne ses forces et sur la beauté de sa structure.
Няма да мълча за телесните му части, нито за силата Му. Нито за хубавото му устройство.
13 Qui a mis à découvert le dessus de son vêtement? Qui pénétrera dans sa double mâchoire?
Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти?
14 Qui ouvrira les portes de son museau? Autour de ses dents est la terreur!
Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.
15 Il est magnifique par la force de ses boucliers étroitement unis comme par un sceau;
Той се гордее с наредените си люспи, Съединени заедно като че ли плътно запечатани;
16 L’un touche à l’autre, et le vent ne pénétrerait pas entre eux;
Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;
17 L’un est attaché à l’autre, ils se tiennent et ne se séparent pas.
Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.
18 Ses éternuements font jaillir la lumière, et ses yeux sont comme les paupières de l’aurore.
Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.
19 Des flammes sortent de sa gueule; des étincelles de feu s’en échappent;
Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.
20 Une fumée sort de ses narines comme d’un pot qui bouillonne, comme d’une chaudière ardente;
Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне над пламнали тръстики.
21 Son souffle allumerait des charbons, et une flamme sort de sa gueule.
Дишането му запаля въглища. И пламъкът излиза из устата му.
22 Dans son cou loge la force, et la frayeur danse devant lui.
На врата му обитава сила. И всички заплашени скачат пред него.
23 Les plis de sa chair adhèrent ensemble: coulés sur lui, ils ne bougent pas;
Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.
24 Son cœur est dur comme une pierre, dur comme la meule inférieure.
Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.
25 Quand il se lève, les forts ont peur, ils s’enfuient saisis d’épouvante.
Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.
26 Quand on l’atteint de l’épée, elle n’a aucun effet, ni la lance, ni le dard, ni la cuirasse.
Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.
27 Il estime le fer comme de la paille, l’airain comme du bois vermoulu.
Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.
28 La flèche ne le met pas en fuite; les pierres de fronde se changent pour lui en du chaume.
Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;
29 Il estime la massue comme du chaume, et il se rit du bruit du javelot.
Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.
30 Sous lui sont des tessons pointus; il étend une herse sur la vase.
Като остри камъни има по долните му части; Простира като белези от диканя върху тинята;
31 Il fait bouillonner l’eau profonde comme une marmite, il fait de la mer comme un pot d’onguent;
Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.
32 Il fait briller après lui [son] sillage; on prendrait l’abîme pour des cheveux gris.
Оставя подир себе си светла диря, Тъй щото някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.
33 Il n’a pas son semblable sur la terre: il a été fait pour être sans peur.
На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.
34 Il regarde tout ce qui est élevé; il est roi sur tous les fiers animaux.
Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове.
