Job 4
1 Et Éliphaz, le Thémanite, répondit et dit:
Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:
2 Si nous essayons de t’adresser une parole, en seras-tu irrité? Mais qui pourrait se retenir de parler?
Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
3 Voici, tu en as enseigné beaucoup, et tu as fortifié les mains languissantes;
Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
4 Tes paroles ont tenu droit celui qui chancelait, et tu as affermi les genoux qui ployaient;
Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
5 Mais maintenant [le malheur] est venu sur toi, et tu es irrité; il t’atteint, et tu es troublé.
А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
6 Ta crainte [de Dieu] n’est-elle pas ta confiance, et l’intégrité de tes voies, ton espérance?
В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
7 Souviens-toi, je te prie, qui a péri étant innocent? et où les hommes droits ont-ils été détruits?
Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
8 Selon ce que j’ai vu, ceux qui labourent l’iniquité et qui sèment la misère, la moissonnent.
До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
9 Ils périssent par le souffle de Dieu, et sont consumés par le souffle de ses narines.
Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
10 Le rugissement du lion et la voix du [lion] rugissant [sont étouffés], et les dents des jeunes lions sont brisées;
Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
11 Le lion fort périt faute de proie, et les petits de la lionne sont dispersés.
Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
12 Une parole vint à moi secrètement, et mon oreille en saisit la susurration,
Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
13 Au milieu des pensées que font naître les visions de la nuit, quand un sommeil profond tombe sur les hommes;
Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
14 La frayeur vint sur moi, et le frisson, et elle fit trembler la multitude de mes os;
Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
15 Et un esprit passa devant moi: les cheveux de ma chair se dressèrent.
Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
16 Il se tint là; je ne reconnus pas son apparence: une forme était devant mes yeux. J’entendis un léger murmure et une voix:
Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
17 Un mortel sera-t-il plus juste que Dieu, l’homme sera-t-il plus pur que celui qui l’a fait?
Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
18 Voici, il ne se fie pas à ses serviteurs, et ses anges il les charge de folie;
Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,
19 Combien plus à ceux qui habitent dans des maisons d’argile dont le fondement est dans la poussière, qui sont écrasés comme la teigne!
Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
20 Du matin au soir, ils sont frappés; ils périssent pour toujours sans qu’on y fasse attention.
Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
21 Leurs cordes ne leur sont-elles pas arrachées? Ils meurent, et sans sagesse.
Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
