< Job 20 >
1 Et Tsophar, le Naamathite, répondit et dit:
Тогава нааматецът Софар в отговор рече:
2 C’est pourquoi mes pensées m’inspirent une réponse, et à cause de ceci l’ardeur de mon esprit [agit] en moi:
Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.
3 J’entends une réprimande qui me couvre de honte, et mon esprit me répond par mon intelligence.
Чух укорително изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.
4 Sais-tu bien que, de tout temps, depuis que l’homme a été mis sur la terre,
Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,
5 L’exultation des méchants est courte, et la joie de l’impie n’est que pour un moment?
Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?
6 Si sa hauteur s’élève jusqu’aux cieux, et que sa tête touche les nuées,
Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците.
7 Il périra pour toujours comme ses ordures; ceux qui l’ont vu diront: Où est-il?
Пак той ще се изрине за винаги, както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат, Где е той?
8 Il s’envole comme un songe, et on ne le trouve pas; il s’enfuit comme une vision de la nuit.
Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.
9 L’œil l’a regardé et ne l’aperçoit plus, et son lieu ne le revoit plus.
Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.
10 Ses fils rechercheront la faveur des pauvres, et ses mains restitueront [ce que] sa violence [a ravi].
Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.
11 Ses os étaient pleins de sa jeunesse: elle se couchera avec lui sur la poussière.
Костите му са пълни със съгрешенията на младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.
12 Si le mal est doux dans sa bouche, [et] qu’il le cache sous sa langue,
Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си.
13 S’il l’épargne et ne l’abandonne pas, mais qu’il le retienne dans sa bouche,
Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,
14 Son pain sera changé dans ses entrailles en un fiel d’aspic au-dedans de lui.
Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще се обърне във вътрешностите му.
15 Il a avalé les richesses, et il les vomira; Dieu les chassera de son ventre.
Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.
16 Il sucera le venin des aspics, la langue de la vipère le tuera.
Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.
17 Il ne verra pas des ruisseaux, des rivières, des torrents de miel et de beurre.
Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.
18 Il rendra le fruit de son travail, et ne l’avalera pas; il le restituera selon sa valeur, et ne s’en réjouira pas.
Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,
19 Car il a opprimé, délaissé les pauvres; il a pillé une maison qu’il n’avait pas bâtie.
Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.
20 Parce qu’il n’a pas connu de repos dans son désir, il ne sauvera rien de ce qu’il a de plus cher.
Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази нищо от това, което му е най-мило;
21 Rien n’a échappé à sa voracité: c’est pourquoi son bien-être ne durera pas.
Понеже не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.
22 Dans la plénitude de son abondance, il sera dans la détresse; toutes les mains des malheureux viendront sur lui.
Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.
23 Il arrivera que, pour remplir son ventre, [Dieu] enverra sur lui l’ardeur de sa colère, et la fera pleuvoir sur lui dans sa chair.
Когато се кани да напълни корема си, Бог ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него, когато още яде.
24 S’il fuit devant les armes de fer, un arc d’airain le transpercera.
Когато бяга от желязното оръжие, Стрелата на медния лък ще го прониже.
25 Il arrache [la flèche] et elle sort de son corps, et le fer étincelant de son fiel: les terreurs sont sur lui.
Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.
26 Toutes les ténèbres sont réservées pour ses trésors; un feu qu’on ne souffle pas le dévorera, [et] se repaîtra de ce qui reste dans sa tente.
Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван от човек ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.
27 Les cieux révéleront son iniquité, et la terre s’élèvera contre lui.
Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се повдигне против него.
28 Le revenu de sa maison sera emporté; il s’écoulera au jour de Sa colère.
Богатството на дома му ще изчезне, В деня на Божия гняв ще се разпилее.
29 Telle est, de la part de Dieu, la portion de l’homme méchant, et l’héritage qui lui est assigné par Dieu.
Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.